На Радев не му е весело: Бившата пиарка на Кирил Петков обясни „защо ни е сърдит президентът“

От Фейсбук профила на Диана Дамянова

ЗАЩО НИ Е СЪРДИТ ПРЕЗИДЕНТЪТ

Първо. Не викаме достатъчно високо ИМ-ПИЧ-МЪНТ, въпреки повика на лица като Атанасов, които се смятат за политици.

Ако го  бихме направили, то неизбежно подкрепата към Радев би се повишавала, защото както прекрасно тези дни написа в един свой пост Venci Micoff, омразата не ражда подкрепа

Второ. Хич не ни е доволен от тайминга.

След като със своя изключително „хитър” да не кажа глупав ход , Кирил Петков подаде за обсъждане датата на националния празник, сякаш за президента се роди прекрасен миг – хем популистки, хем проруски, хем ужобединяващ, хем безсъдържателен.

Политиците обаче бързо „вденаха”, че това е една изключително глупава идея и като така не пипнаха националния празник.

Сега президентът си стои с една регистрация  на движение „3-ти март” и хич не знае кога ще му потрябва и дали ентусиазмът на „масите” ще се задържи в следващите година-две-три, колкото ще трае правителството.

Трето. Изпълнявайки ролята си на обединител на нацията, президентът все повече се държи като ядосан политик, което го прави един от другите и не довежда до никаква „алтернатива”, както умните кръгове около него се надяват.

Да, успява да раздели хората на подкрепящи Украйна и призоваващи за неутралитет ???и успява да внесе страх в известна част от населението.

Но подхранвайки страховете на хората, президентът не ги прави свои симпатизанти.

Все пак от над от 50% подкрепа, той вече получава 36% и неодобрението към него надминава половината от населението.,

А когато трендът е надолу, той е надолу. Добре е неговите да му го кажат.

Четвърто. По съображения, които само той си знае, Пеевски повдига завесата на тъмните страни от управленията на Радев.

Умният Борисов само се понамесва за да потвърди, че и той знае за „тъмнината”, но оставя „ядосаният Пеевски” да играе главната роля.

Така или иначе, съмнението е посято.

Сега Радев вече става един от ТЯХ , т.е. от политическата класа, дето всичките са маскари.

В този смисъл използвам настоящето за да уведомя президента, че може и да е необходима алтернатива, но тя в никакъв случай няма да дойде от старите политици и още по-малко от „президентска партия под прикритие”.

Да, това ще разбълничка малко лявото, пропутинско пространство, но малко, наистина малко.

Предстоят важни месеци и години за Европа и НАТО и алтернативата за България /ако такава въобще скоро се роди/, няма как да дойде с антиевропейски призиви.

А и дали, след Продължаваме Промяната, през следващите близки години въобще се очартава някой да „пробие” статуквото?

Много много се съмнявам.

А прекрасната карикатура по-долу, разбира се е на Christo Komarnitski.