„Борис Бонев е жалък и дребен! Г-н Терзиев, детски градини няма в районите на вашите кметове“

И в двете посоки, особено сред двете кандидатури в София, в момента виждам, че се прави опит от екипа на г-н Терзиев да поставят знак за равенство между тежкото наследство на г-н Терзиев с миналото, което засяга, разбира се, хората, които са над 40 години, и те много добре разбират какво означава „Държавна сигурност“ и как едни, грубо казано, 1000 човека се опитват отново да се върнат, да се реинкарнират официално в нашия политически живот, без никакви морални тежести, и да изравнят това ДС минало, на което разбира се, г-н Терзиев е просто негов наследник.

Това заяви за егниця „Фокус“ Росен Йорданов, социален психолог и добави:

Но тук също има морални граници. Ако човек иска да бъде полезен, нека да тръгне по друг начин, не като кмет на София, а да опита по друг начин да печели доверието, не на гребена на някакви конюнктурни събития и фактори с контратезата, че виждате ли, как г-н Хекимян за една нощ взел решение да се запъти към властта под диктовката на Борисов.

И двамата кандидати са нови, нови за самата роля, която искат да поемат. Няма смисъл да убеждават, че те са капацитети в това. Те не са капацитети. Единственият капацитет в познаване на проблемите на София е г-н Лилков. Това, което двамата кандидати могат да предложат, е нещо различно – да има дуел на базата на това какви са лидерските им концепции, как виждат управлението като стил на управление, като модел на управление. Защото през тези неща биха се разрешили проблемите. Не е важно дали единият кандидат ще знае колко, примерно, са социалните заведения в София или пък колко са детските градини.

Особено стряскащ е този подход, който г-н Бонев много ни демонстрираше – плочка по плочка. Това наистина е много дребно, много жалко и на никого не му помага, защото плочките няма да се променят от това, че г-н Бонев ще инспектира две плочки и три павета. Концепцията е важна – как ще се управлява.

Сега говорят непрекъснато, във всяка една опорка виждам, как екипите взаимно се опитват да отворят консервната кутия и да се вдигне зловонието. Особено ме забавлява това с детските градини и с яслите. Аз, така или иначе, през последните години съм канен по различни поводи от общината да ги консултирам по теми, най-вече свързани с моите компетентности и възможности, но съм запознат с доста от нещата, работейки с хората. Ами, ако се погледне малко по-детайлно върху този въпрос – разбирам, че всички искат да стоварят на главата на г-жа Фандъкова всичко лошо, макар че те забравят от каква позиция стартира София преди 15 години, в повечето места, където има забавяне на тези строежи и така т.н., са кметове от екипа на г-н Терзиев. И ще видите, че ако приложим сухата рационална статистика, това ще бъде така. Защо трябва да го правим по този начин? Всички са наясно, че София е притегателен център, че всяка година, дори да направиш определен брой детски градини, ще дойдат още 20 000 души, които ще си народят деца тук и ще търсят място къде да живеят и къде да си гледат децата. Това е постоянна борба, това е процес, това не е констативно състояние. И затова този дебат е безсмислен.

Аз лично бих искал да чуя много повече за това как тези хора, какъв тип лидери са, какъв тип мислене за управлението имат, дали този модел би бил адаптивен и адекватен за София. Това е много по-важният дебат, а той се скрива зад подобни… как да ги нарека по-меко – балкански модел на кампании. Така че усилието за модерност на кандидатурите като че ли към момента не се случва, за съжаление. Дано до края на кампанията да не продължат в същия стил.