Защо, бе, защо? Защо татко Петко и разстреляният Алексей са добри за ПП и ДеБъ

Блогът на журналиста Евгени Петров „Как така“

Днес се случи нещо паметно в българския политически живот, което прогнозирам, че в следващите дни ще бъде коментирано и анализирано.

След признанието на Бойко Борисов за ролята на Алексей Петров и Татко Петко в „сглобката“ вече нищо не е същото. И преди го знаехме, но само подозирахме.

Давате ли си сметка за парадокса – при предишните избори, когато държавата също толкова отчаяно се нуждаеше от парламентарно мнозинство и правителство, се потърси вариантът с преговарящи. Това бяха един бивш външен министър като Соломон Паси и бившият президент Росен Плевнелиев. Официално, пред медиите, пред обществото и т.н. и т.н. точно както искаха „добрите сили“. И какво се получи – Кирил, Асен и Христо ги отхвърлиха, либералната пяна ги осмя, подиграва и т.н. Точно както след това анатемосваха и подписалите апела за съставяне на евроатлантическо мнозинство.

Мога ли да попитам какво се промени оттогава, та трябваше да правим нови избори със същия резултат, а същите хора /Киро, Асен, Христо, Атанас и аз…/  трябваше да прибягнат до недопустими посредници и недопустими задкулисни интриги? Кой постави Татко Петко и Трактора по-високо от двама известни политици, на които някои институции извън страната разчитат и сега?

И мога ли да попитам най-заклетите партийни фенове на либералното пространство (във всичките му цветове) същото? Или сте като червения болшевизъм, само че син – партията винаги е права, дори, когато съгреши, а нейните активисти като този Емин от „Пирогов“ са просто едни ангели, случайно попаднали на Земята?

И да оставим този объркан човек на мира. А Христо Иванов в джипа на Бобокови? А „даренията“ от Нексо? А назначението на Алексей Петров лично от ген. Атанасов? А любезното отношение към „Лукойл“? И като капак – Татко Петко, който се месеше къде ли не и за какво ли не (магистрала Струма е точен пример) сега е в посреднически екип с Алексей Петров за правителство…

Между другото фокусът е в „Продължаваме промяната“, но и от „Демократична България“ носят своята вина. Отчитам стратегическото мълчание преди месеци от Христо Иванов, но това прилича на политическо съучастничество.

А важният въпрос към премиера не е дали и колко пъти се е срещал с Алексей Петров, а дали е бил в течение на тайното му посредничество.

Подписвам се с две ръце, че ако всяко от по-горе изброените неща се беше случило с Борисов, мрежите щяха да избухнат така, че да се пише с огнеупорни ръкавици по клавиатурата.

И да, точно Борисов искаше тази коалиция, и тогава, и сега, и ви повтаряше, че това е единственият устойчив изход. но революционно настроените либерални сили я отхвърлиха с аргумента, че щели да го „изперат“, за да стигнат до това падение – един човек със спорна репутация, с повече тъмни отколкото светли петна в биографията, срещу когото имаше два опита за убийство (третият по-късно се оказа успешен) да  води преговорите?

Не знам какво мислят от посолствоТО за вашите възможности и политически опит, но по скромното ми мнение сте тотална щета.