Рекордьор: 1 532 848 лева доход е декларирал директор на частна болница, кой е той

медици лекари

Трудови доходи на стойност 1 532 848 лв. не звучи лошо, но звучи и трудно постижимо. Освен ако си директор на частна болница. Това показва материал на в. Сега, който прави преглед на имотните декларации на някои от управителите на лечебните заведения и установява, че малките частни болници, финансирани от НЗОК, дават доста сериозни възнаграждения на шефовете си, за разлика от държавните болници, чиито управители взимат много по-малко въпреки значително по-голямата натовареност.

През 2022 г. изпълнителният директор на частната кардиологична болница СБАЛ „Медика кор“ в Русе Кирил Панайотов декларира над 1 млн. лв. годишна заплата. За 2022 г. той е обявил годишна данъчна основа от трудови доходи от 1 532 848 лв., което прави близо 128 000 лв. месечно след приспадане на осигуровки.

„Медика кор“ е болница само с 61 легла, от които в момента са заети само 37. Възнаграждението на Панайотов се е увеличило с почти 61 000 лв. спрямо 2021 г. и по традиция оглавява класацията на най-високо платените болнични директори.

На второ място по заплата е д-р Тияна Николова, управител на частната акушеро-гинекологична болница „Св. Лазар“ в София, в която има едва 32 места (в момента са заети 10).

Тя е обявила 955 636 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи.

„Д-р Николова декларира невероятната сума от 70 755 574 евро налични средства, но кореспондиращата сума в левове подсказва, че тук вероятно има една петица в повече, защото посочената сума в наша валута е 13 838 587 лв. Отделно тя обявява и сума от 2 169 978 лв. налични парични средства.“, пишат от медията.

Третото място в класацията заема Николай Салутски, управител на пловдивската частна болница МБАЛ „МК Св. Иван Рилски“, която работи по клинични пътеки за инвазивна кардиология. Салутски е обявил 810 143 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. Болницата, която управлява, има 141 легла, от които в момента са заети 52.

„През 2021 г. имаше само двама болнични шефове с над 500 000 лв. заплата – споменатият вече Кирил Панайотов и покойният шеф на частната столична МБАЛ „Сердика“ Методи Янков (неговата декларация за 2022 г. не е публикувана заради смъртта му).

Сега още една регионална болница успява да осигури над половин милион годишен доход на своя началник – МБАЛ „Д-р Маджуров“ в Бургас. Нейният управител Александър Маджуров декларира 600 000 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи плюс още 237 290 лв. други трудови доходи. Това отново е малка болница – с 61 легла, от които в момента са заети само 11.“, пишат от в. Сега.

Челната петица на класацията завършва Ени Лефтеров, директор на МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003“ в Дупница, който е обявил 341 043 лв. годишен доход след осигуровки. 332 053 лв. годишен доход декларира и Димитър Тасков, който има офталмологични болници в родния Търговище и в Пловдив.

В частните болници няма таван на заплатите, въпреки че харчат публичен ресурс от НЗОК.

Част от управителите и изпълнителните директори получават допълнителни доходи от практиката им като медици, а някои от тях обявяват и т.нар. крупни доходи от дивиденти.

Милен Пенков, един от управителите на МБАЛ „Хаджи Димитър“ в Сливен, е декларирал 508 058 лв. дивидент. Андрей Марков от „Аджибадем сити клиник“ – 350 000 лв. дивидент.

В държавните болници има правила за формиране на заплатата на директора, което не позволява на директорите да имат подобни доходи, въпреки че натоварването откъм пациенти традиционно е значително по-голямо.

Обикновено на първите места по доходи са шефовете на акушеро-гинекологичните здравни заведения.

Изпълнителният директор на „Майчин дом“ проф. Иван Костов е обявил 285 273 лв. заплата и още над 400 000 лв. други доходи. На второ място е директорът на УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна проф. Силва Атанасова, която е декларирала 269 972 лв.

Максим Яков от варненския „Майчин дом“ декларира 240 053 лв. заплата и доход от дивиденти на обща стойност 313 680 лв., а шефът на Медицински институт на МВР Илия Баташки обявява 213 467 лв. трудови доходи след осигуровки.

Ако вземем предвид и доходите от други източници, шефът на столичната болница по неврология и психиатрия „Св. Наум“ Иван Миланов също влиза сред водещите – той е обявил 350 397 лв. по тази линия, въпреки че заплатата му иначе е скромна – 62 599 лв. за 2022 г.

За сравнение, от Сега пишат, че „доходите на шефа на „Пирогов“ Валентин Димитров са 65 290 лв., а Карен Джамбазов, шеф на най-голямата болница в страната – пловдивската „Св. Георги“, е обявил 82 671 лв. годишна заплата“.

Наскоро финансовият министър Асен Василев каза, че иска да се осветят огромните разлики в заплащането в публичния сектор, като един от примерите за такава бяха именно заплатите на болничните директори.

По думите на Василев „не е нормално директор на държавна болница да взима 40-50 пъти над средното за болницата.“

Вчера здравният министър проф. Христо Хинков обясни, че „целта не е да се слага таван на заплатите, а да се намери допустима разлика между най-ниското и най-високото възнаграждение.“

„Няма как да има таван на заплатите при положение, че има различни категории. Ето това съотношение е важно и то важи както за работещите в спешната помощ, така и за работещите във всички болници, където има над 50% държавно участие. Трябва обаче да се изчисли и да се види, трябва да се говори с лекарския съюз, да се уточнят тези неща и тогава да се приемат.“, заяви той.