Студентка на Дайнов изплака: Пише шестици само ако плюем по Корнела, Мутрата, Фатмака…

От Фейсбук профила на инфлуенсърката Флора Стратиева

Доста хора под предния ми пост изразиха мнение, че съм тръгнала да се “заяждам” с проф. Евгени Дайнов, понеже едва ли не съм имала ниски оценки по неговия предмет и сега си го изкарвам на човека. Факт е, че не мога да очаквам хората да знаят какво се случва на закрити лекции в частен университет, така че е моя грешката, че не съм артикулирала аргументите си по-добре.

При г-н Дайнов съм имала всъщност, може би най-лесната си шестица в НБУ. Написах едно есе за Платон, в което общо взето през няколко реда вкарвах, че всички злини на земята започват и свършват с ГЕРБ и ДПС и това беше. Много хубаво есе, според самия Дайнов. Пишеше “Отлично!” на задната страница. Всъщност шестицата, която получих за него, беше утроена от Дайнов и аз събрах нужния брой оценки от текущ контрол, с което се освободих от изпит и не ми се налагаше да правя нищо друго през семестъра по тази дисциплина. Кеф.

Но проблемът не се нарича Евгени Дайнов, проблемът се нарича политическа индоктринация и се състои в маниера на преподаване на този тип хора, както и в липсата на всякакъв професионализъм и обективизъм, подклаждан от чувство за морално превъзходство.
Не е правилно да ходиш на изпити в един университет и да ти задават САМО И ЕДИНСТВЕНО въпроси за политически убеждения, като те оценяват спрямо тях, а не спрямо знанията ти в материята. Не е правилно и да те карат да говориш негативно за работата ти в медия и личния ти досег с хора, които те по някакви причини не харесват – без значение на теб лично дали ти е харесала работата с тях. Ако по една или друга причина ти е харесала, по-добре да замълчиш, защото иначе рискуваш.

Тъй като някои хора държаха да кажа какви пък точно неща се говорят в лекциите конкретно на г-н Дайнов, които ми се струват нередни, ще се опитам. Ако вие смятате, че е нормално в лекция на преподавател да се задават подобни въпроси и да присъства подобна реторика, този пост не е за вас:

– “Вие, колега, нормален човек, който вярва в демокрацията ли сте или сте Ганьо?”

– “Има ли тука хора дето да гласуват за мафията?”

– На критика към стила му на преподаване “Ми направете си ваш си университет, като не ви харесва. Ние по-умните така направихме, когато напуснахме СУ”.

– “Как си обяснявате факта, че има хора, които гласуват за “шкембе войводата” и лъжепатриотите му?”

Човекът си имаше хубави прякори за политическия елит – Корнела, Боко Тиквата/Мутрата, Зеления чорап/Фатмака (макар че това са скорошни допълнения, през 2019-2020-2021 си го наричаше ген. Радев), Копейкин, Лъжепатриотите/Шкембе-войвода, Фесовете.

Аз откровено не харесвам повечето от хората, които Дайнов визира, с някои от тях съм се карала и публично, с други съм имала какви ли не проблеми, но все пак ми се струва непрофесионално и нередно да наричаш така политически фигури в учебен час и пред студенти.

Ето ви и примери за някои от задачите в часовете му:

– “Кои според Вас са 5-те най-големи простотии на Тиквата в политиката за последната седмица (знам че ще ви е сложно да изброите само 5, но се концентрирайте върху най-важните)?”

– “Какво Ви е мнението за копейките, рубладжиите и ватенките?”

– И любимото ми “За следващата лекция се подгответе като прочетете МОЕТО ИНТЕРВЮ от преди 3 седмици пред “Свободна Европа”.

Да не говорим, че човекът пуши в лекциите си, имам сериозни съмнения, че идва пиян и често обижда студентите.

Съжалявам, но ако скачаме срещу Михаил Мирчев за 5G, това също не би трябвало да минава метъра, дори и изразяваните тези да са обществено популярните. Впрочем, аз съм съгласна с голяма част от нещата, които казва. Но не и с начина, по който ги казва и по който ги налага. Най-малкото, защото в конспекта на предмета му няма Костадинов и Борисов, има Аристотел и Платон. Даже си признавам, че нарочно съм му подавала темички, за да гледам сеир.

Впрочем, толкова показно налагане на политически възгледи, освен всичко изброено, понякога е и контрапродуктивно. Студентската възраст обикновено се характеризира с бунтарски пориви и желание да поставяш под съмнение властта и авторитетите около теб. И тъй като студентите обикновено нямат пряк контакт с реалната власт и политическия елит, най-близкият им досег с установения институционален ред е именно чрез университета, в който са избрали да учат. В университетите “властта” е олицетворена от преподавателите. Те са тези, които изпитват и ти поставят оценки, те имат “властта” дали ще завършиш или не. Познавам не един или двама студенти, които нямаха никаква представа от политика и откровено не се вълнуваха от обществените процеси, но на 15-ата лекция на Дайнов бяха готови гласоподаватели, като се чуваха реплики от рода на “Тоя още 1 път ако нахрани ГЕРБ, аз отивам и си гласувам за Бойко” и “За тва ли плащаме 1600 лева бе, аз мога да си отворя фейсбук и то е същото.”