Депутат от БСП рани ДеБъ: Преяждат с пари от Америка, пишат в „Капитал“ и се бият с измислени тролове

От няколко години насам често си мисля за любимата дъвка на мейнстрим-инфлуенсърите: „митичната руска пропаганда“. Достатъчно и да отворите произволен брой на „Капитал“, стената на някой „медиен спец“ или произволен профил на градски либерал и ще научите, че руската пропаганда е навсякъде край нас. Тя пълзи невидимо като радиация, всмуква се в костите на танцуващите ледени хора, преобръща политически нагласи буквално с две дописки, разбърква чарковете на политическата система, а понякога даже прецаква рецептите за sugar-free еклери в „Савини“. Руската пропаганда е всемогъща като Супермен, потайна като Батман, коварна като злодей в сенките и същевременно всеки квартален полуинтелектуалец знае за нея и я бори с могъщи статуси, мрачни есета и неспирно четене на Иво Инджев, хохохохо.

Но, ако изоставим полето на градското фентъзи и потърсим поне малко конкретика, някакви доказателства за неспирни потоци от руски пари, които се изливат да държат България в интелектуално подчинение, тогава ситуацията става мелодраматична. Всеки от дърдорещите спецове не е привел нито едно доказателство. Ама нито едно. Минах през безкрайна поредица от интервюта на „експерти“ от Центъра за изследване на демокрацията, всички преливащи от идеята за руска пропаганда у нас, но идейното е, че в тези интервюта няма нито едно име, нито един посочен сайт, който да е разстрелян с конкретното обвинение, че е касичка на Кремъл. Далеч съм от мисълта, че у нас няма руска пропаганда. Но очаквах борците с нея да не са толкова мързеливи и тежко подвижни. Очаквах да ровят, да разследват, да ловят посред нощ руски информационни бойци. Нищо подобно. Дори сайтовете, финансирани от „Америка за България“ го карат само на общи приказки, мантри и заклинания. Значи гадните рашки са толкова ефектни, че са невидими. Тц, тц. И заради това вероятно сме на етап 2 – да филтрираме тези гнусни и неуловими талибани, които развалят храносмилането на градската будна общественост. Да забраним всеки с различно мнение и поглед. Под красивия воал на това, че воюваме с руската пропаганда.

А може и да не съм прав. Може всичко това да е замисъл на някой градски либералюга да се натъпче с хамбургери, а след това като се прибере вкъщи при веган-гаджето си да каже: „Бейби, не съм виновен! Руската пропаганда ме накара да го направя“.

От Фейсбук профила на депутата от БСП Александър Симов