ЦСКА иска Стамен Белчев, той се дърпа!

Стамен Белчев не иска да е треньор на ЦСКА! Иначе симпатичният специалист си го признава от няколко седмици насам, обаче няма кой да го чуе. Спортно-технически анализите му са повече от точни и дори най-големите лаици виждат грешките, които посочва. Проблемът е, че те винаги са едни и същи и сам той не намира решението. Когато това стане в един или два мача в цикъла сряда-събота, не е чак толкова страшно. Може да се мине с оправданието, че няма достатъчно време за фино изчистване на детайлите в играта. Когато ЦСКА обаче е забуксувал на едно място повече от месец, това вече си е проблем. И щом треньорът не намира начин да издърпа отбора обратно на правилния път е ясно какво ще последва.

Голямата, истинската драма на Белчев обаче не е в безхарактерната игра на отбора. Тя се корени в това, че ръководството иска той да е начело, да му се даде шанс да стигне до трофей навръх юбилея на „червения“ клуб, да зарадва феновете и да се легимитира окончателно пред тези, които имат съмнения в качествата му от първия ден. За година и половина в ЦСКА Стамен направи така, че отборът израсна, изгради му облик, но той сам не се промени. Белчев се показа като прекалено отборен играч, като някой, който не може да поеме цялата отговорност за провалите и да се окъпе в лаврите на успехите.

Хасковлията е добър специалист, разбира си от работата и има ясни, модерни идеи, които иска да бъдат прилагани на терена. Просто явно не иска да е треньор на ЦСКА и да е фигурата, която да взима тежките решения, за да извади отбора от амока. Ако беше обратното, Стамен Белчев отдавна да го е показал и да е застанал на амбразурата, колкото и патетично да е. Когато разполагаш с Александър Барт и търпиш грешките на Чорбаджийски в продължение на два месеца, когато тотално неориентираният Жеферсон е изборът ти за ляв бек, а Сашо Георгиев влиза и изорава тревата като резерва, значи не искаш да си треньор на ЦСКА, който иска, който побеждава и, който има характер.

Когато си Стамен Белчев, старши треньорът на ЦСКА и за пет дни два пъти казваш „Ръководството ще реши бъдещето ми“ , а не че ще направиш необходимото, за да останеш и да започнеш отново да побеждаваш, тогава сам си си издал присъдата и си я изпълнил, няма нужда някой от шефовете да го прави.