Легенда на Славия: Борбата във финала за Купата няма да е за всеки метър, а за всеки сантиметър

Голмайстор №1 в историята на Славия в елита и бивш спортен директор на Левски Андрей Желязков говори пред „Тема спорт“ за полуфиналите на сините с ЦСКА и предстоящия финал за купата срещу Славия.

– Г-н Желязков, изненада ли ви с нещо полуфиналът реванш между Левски и ЦСКА (2:2) – въпреки че бяха с човек по-малко, сините сякаш лесно отстраниха съперника?
– Според мен Левски се бе класирал за финала още след първия мач, в който като гост постигна много добър резултат от 2:0. В крайна сметка той гарантира на тима продължаване напред и достигане до битката за трофея. Когато имаш такава преднина и поведеш още в 6-ата минута на реванша, вече си си опекъл работата. Другият важен момент бе безумната проява на Тиам – прекалено некоректно отношение към противник. В тази ситуация всичко за ЦСКА приключи. Защото червените без Каранга и Десподов са съвсем друг отбор. Това бе много неспортсменска постъпка. След нея, въпреки че остана с 10 души, за Левски не бе проблем да намери верния тон как да се отбранява. Това този отбор го може, може би най-добре от всички останали у нас. Проблемите за сините идват тогава, когато те трябва да атакуват и правят играта. Мъките идват, когато някой им поведе. В реванша, макар и с човек по-малко, Левски можеше да вкара за 2:0. За мен по-интересното е друго. В ЦСКА наблюдаваме необясним спад. Допреди 3-4 мача казвахме: „Този отбор няма кой да го победи“. А сега не можем да ги познаем, все едно не са същият тим. Добре за мача бе, че нямаше бомбички и димки. Така трябва да бъде. Стадионът ще се пълни без хулигани. Нека има радост, а не осакатени хора. Всеки трябва да може да заведе детето си с шал на мача, а не да се страхува.

– Може ли да се каже, че Тиам „все едно изтръгна душата на ЦСКА“ – с излизането на Каранга нямаше кой да надъхва останалите?
– Надявам се, че не го е направил с умисъл, а от горене в играта и от факта, че този мач те праща на финал. Предполагам, че никой не му е казал да контузи съперника си. Просто това беше ужасен ден за Каранга – както се пееше в една песен – „Има дни, в които не върви“. Съболезнования за майка му. Бих искал да вметна, че ми хареса съдийството в последните два двубоя между сини и червени – на Стефан Апостолов и Николай Йорданов. Винаги съм имал някакви съмнения – не към качествата на реферите, а към влиянието, което им оказват. Не направиха умишлени грешки, така трябва да се свири.

– С човек по-малко Левски дори изглеждаше по-свежият тим на терена. Така ли бе?
– Това е така, защото ЦСКА се изнесе в половината на противника. А сините обичат това. Левски винаги изглежда добре, когато трябва да се брани. За възпитаниците на Делио Роси се отвориха пространства за контраатаки и те можеше да вкарат още голове дори през първата част. Мачът се разви по ноти за Левски. Сините проведоха реванша много добре, всичко им се получи.

– Един от проблемите на Левски през сезона е липсата на лидер. Влезе ли Обертан в тази роля – нагърбваше се с правенето на атаките, задържането на топката в правилните моменти, а не само с пробиви по фланга?

– Доста хора го отричаха, а не трябва. Той като пристигна, не бе водил подготовка, а тогава бе в много по-добра форма. След това настъпи сериозен спад при него. Но Обертан в никакъв случай не е за отписване. Не знам дали ще иска да остане още един сезон в България, но той класира Левски на финал. Обертан бе човекът, който реши и двата сблъсъка с ЦСКА. Той е нестандартен играч – такъв, от който всеки отбор има нужда. Той притежава идеи, нестандартно мислене, изобщо друго виждане за футбола.

– Със своя възход сякаш съживи и Буш. Има ли го този момент?
– Румънецът вкара три от четирите гола в тези елиминации. Прави обаче впечатление нещо друго – сякаш на „Герена“ най-накрая налучкаха оптималния състав. В тези срещи се видя, че сините тръгват в правилна посока. Колкото до Буш – той си е голмайстор. Силен е в наказателното поле – такъв е Кешерю в Лудогорец. Каранга също върши подобна работа в ЦСКА, но бразилецът е по-друг тип футболист – много по-комбинативен е, а освен това помага в пресирането, връща се назад. Буш е полезен – видя се. Вкара – това е, което се иска. А не всички останали да тичат като зайци и накрая да няма полза.

– Левски изостава с 27 точки от Лудогорец – изненада ли е това, или отразява факта, че сините имат проблем с правенето на играта?
– Левски за момента е турнирен боец, за кратки мачове. Като спринтьор е. Шампионатът е маратон, а в него трябва да си постоянен. Ако закъсаш на 10-ия километър, трябва да преодолееш кризата и да наваксаш изоставането, а не да куцаш до 30-ия. За купата е различно – среща или две и си в следващия етап. В тези двубои тимът изглежда е много пo-концентриран. Разликата с Лудогорец? Да кажем, че е очаквана. Неочаквана бе тази между разградчани и ЦСКА – червените бяха в битката за титлата допреди 2 кръга, те поддържаха огъня. Ясно е, че на тях им трябват няколко нови попълнения.

– По-труден ли ще е финалът за сините срещу Славия от реванша с ЦСКА, с оглед на това, че те са големият фаворит и ще трябва да водят играта?
– Ясно е, че Левски ще трябва да атакува. Всички считат сините за фаворит и би трябвало да е така – и заради индивидуалните качества на играчите, и заради отборната им игра. Борбата във финала няма да е за всеки метър, а за всеки сантиметър, не минутата, а секундата ще е важна. Зависи и късметът на коя страна ще е. Левски ще има предимство, защото феновете му ще напълнят стадиона – чакат трофей вече 9 години. Но Славия пък няма приз от още по отдавна -от 1996 година. Във финал всичко може да се случи.

– През 2013-а Славия лиши Левски от титла – с равенството на „Герена“ в последния кръг трофеят отиде в ръцете на Лудогорец. Може ли сега да се случи пак такова нещо?
– Не трябва да сравняваме тези двубои. Тогава Славия не играеше за нищо, а само за себе си. Сега белите също ще са поставени под стрес и напрежение. Съвсем друго е да играеш за спечелване на купа.

– Левски и Славия играха финал за купата през 1996 година, когато вие бяхте директор на „Герена“ – какво си спомняте от него (б.р. – президентът на сините Томас Лафчис извади Левски от терена при резултат 1:0 за съперника, а Славия спечели служебно с 4:0)?
– Какво мога да кажа за 1996-а? Имаше една поговорка – „Понякога премълчаното е по-важно от казаното“. Нека на 9 май стане празник – да има честен двубой с честен победител – знаете, че не всеки път по-добрият печели, а този с по-голям късмет.

– Евентуална купа ще бъде ли индулгенция за Делио Роси?
– Той отнесе доста критики. Като гледам след мача как се радваше и си хвърляше шапката… Той трябва да разбере, че ако тази година вземе купата, догодина всички, обичащи Левски, ще искат титла. Защото Левски и ЦСКА са институции, които бяха позакъсали, защото някой се опита да се упражнява върху тях, извличайки дивиденти и финансови изгоди. Но сякаш вече е дошло време да си заемат мястото, което им се полага.