Евгени Минчев скочи срещу „Барби“. Филмът му разбил психиката

Да, такова е моето лично мнение за двата най-обсъждани филма. Направо ни филмираха какви невероятни ленти са това, а аз дори не можах да изгледам десет минути от всеки. „Опенхаймер“ непременно трябва да получи награда „Алцхаймер“, най-малкото заради това, че поне аз не схванах нищо във времето, в което гледах.

Да, може да кажете, че Алцхаймерът е за мен, но аз съм човек с вкус за филми и без да го налагам, изказвам мнение. „Барби“ започва като детско парти и комай повече не успях да гледам. Много хаотично, чак ти се омотава главата сякаш си изпил десет негрони-та.

Барби почти ме доведе до борбитурати, опитвах и опитвах и пак не схванах смисъла, усъмних се дори в психичното си здраве.

Ако съм филмов лекар, бих препоръчал на всеки, тръгнал да гледа това, да си набави барби…турати. Че естетиката на новото поколение, реципрочно и на новите във филмовата индустрия е различна, е повече от ясно. Неясно ми е обаче какъв е толкова масовият интерес и наистина ли тези, които гледат харесват това.

Смятам, че когато нещо ти е натрапено от реклама и препоръки, то зрителят вярва във висотата им, в компетентността, в заблудата, която някои от тези реклами представляват. От друга страна зрителят след такава пропаганда не иска да се чувства невеж, след като „целият свят се възхищава на Барби“.

Лично на мен културата Барби не ми допада, а относно „Опенхаймер“, вероятно ще му дам още един шанс да ме очарова. Иначе филмите от тази и миналата година, които ме впечатлиха, никак не са малко. Може да гледате „Милост“, „Баншите от Инеширин“, „Главен градинар“, „Мнима смърт“, „Сянката на Караваджо“, „Лидия Тар“.