Чудовищна атака срещу Радев: Политически партизанин, узурпатор ламтящ за власт

Огнян Минчев, Фейсбук

 

Пропагандата на кремълската пета колона твърди, че правителството прави „брутална чистка“ в МВР и другите държавни институции по политически причини.

Оставяме настрана въпроса „Кой говори“ – говорят пропагандните рупори на един криминален политически режим, управляващ 1/7 част от световната суша с убийства, репресии и произвол.

Но не можем да оставим „настрана“ въпроса за какви „чистки“ става дума? Главният секретар на МВР е назначен от принципала на „служебната власт“ – и е редно да подаде оставка с избора на законно правителство, което притежава легитимност за промяна на ключови фигури в управлението за да може да осъществява политиките, обявило за цели на своето управление. Вместо това Радев и свитата му пищят – „чистка“, сякаш, че назначенията на служебната власт имат каквато и да е легитимност след прехода на държавното управление в ръцете на законно избрано правителство.

Но писъците за „чистки“ на Решетниковата гарнитура във властта бледнеят пред протестите на кремълската пропаганда, че настоящето мнозинство променя закони и дори конституция, за да ограничи властта на Радев в държавното управление.

„Правят закони срещу един човек…“, кърши пръсти кремълската прислуга – традиционен „защитник на демокрацията“.

Нека бъдем наясно – промяната на законите и определени конституционни текстове в сектора на президентските пълномощия – все още само планирани – се налага не поради политическо несъгласие с държавния глава за упражняването на неговите пълномощия, а поради спешна необходимост да се ограничи СИСТЕМНАТА ЗЛОУПОТРЕБА с власт на Радев и неговата камарила.В продължение на две години – с малки прекъсвания – България се управлява от служебни правителства поради дълбоката криза на партийно-парламентарната система след протестите от лятото на 2020 г.

От тази гл. точка – служебното управление е „по неизбежност“ и поради това – неговият принципал Радев не подлежи на критика за злоупотреба с власт. Но това е само формалната страна на нещата.

На практика, служебните управления на Радев влязоха в дълбок конфликт с духа и буквата на българската конституция, което ни позволява да квалифицираме това упражняване на държавна власт като „узурпация“.

Първо, политическата позиция на Радев от самото начало на неговото избиране през 2016 г. е позиция на политически партизанин, ламтящ за власт, а не на президент – обединител на нацията около нейните интереси. Този ламтеж за власт особено силно нарастна с оглавяването на протеста през 2020 г., при което Радев открито започна да се държи като партиен лидер. Партиен лидер, но с пълномощията и властта на президент…

Второ, от самото начало на своето служебно управление, Радев напълно погази рамката на конституционната дефиниция за служебно правителство. Законодателят е предвидил служебният кабинет като едно „техническо правителство“ (caretaker government), което има за задача да организира следващите избори в определен срок и да осъществява ОПЕРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ на държавата.

Служебното правителство няма мандат за провеждане на своя политика, тъй като не подлежи на избор и контрол от парламента – то е ограничено от ограничените пълномощия на самия президент. Радев погази статута на служебното управление още със създаването на първия си кабинет в края на 2016 г. Той разпореди служебния кабинет да закупи изтребители „Грипен“, въпреки категоричните разпоредби на закона, че решения от подобен мащаб задължително се одобряват от парламента. Наложи се следващото редовно правителство да отмени решението за „Грипен“ на „ранния Радев“.

Но истинския ураган от злоупотреби с държавната власт започна през пролетта на 2021 г., когато Радев създаде своя втори по ред служебен кабинет.

Държавната администрация, специалните служби, цялата публична институционална система бе безмилостно пометена от отмъстителния служебен принципал.

Плахите протести срещу вихрещото се безобразие – чистка бяха удавени в назидателния аргумент – „Това са служителите на статуквото“. Този аргумент бе с радост поет и от протестърски маргинали, за които политическото отмъщение бе по-важно от законите на страната. И ако служителите на статуквото са залужавали да си отидат, каква легитимност са имали служителите на Решетниковото протеже да заемат всички контролни позиции в държавното управление?

През пролетта на 2021 г. бе извършена първата арогантна узурпация на властта от опартизанилия се президент, подкрепена от навреме преориентиралите се представители на българската олигархия. Тази чистка на държавната администрация и на ръководството на националната сигурност всъщност не е преставала през целия период до късната пролет на 2023 г.

 

Краткотрайното управление на четворната коалиция почти не успя да направи промени в контролните позиции на институциите. Дори в случаите, в които някакви смени бяха осъществени, те бяха придружени с отчаяните писъци на президентството, че в страната се върши „чистка“. Има поговорка „крадецът вика – дръжте крадеца“.

 

В случая – узурпаторът на държавната власт шумно се оплаква, че редовното правителство сменя кадри, за чието назначение самият Радев има нулева легитимност като принципал на служебно управление.

Безпощадните чистки на Радевите служебни управления обаче не са цел, а само средство – средство за лакома, безконтролна и ненаситна консумация – узурпация на държавната власт. Кадрите, които Радев наслага по различните етажи на институциите – в съгласие или в разрез със своите пълномощия – днес мощно блокират българската държавна машина, осуетяват политически решения и политически промени, които трябва да върнат България на картата на европейската демократична и интеграционна система.

 

Вземете най-простия пример – Радевия контрол върху СЕМ. Председателят на институцията заедно с „гъвкаво мнозинство“ от членове системно осуетява възстановяването на баланса и плурализма на медийната среда, гарантирайки системна хегемония в медийното пространство за пропагандната истерия на кремълската пета колона – особено след началото на агресията на Кремъл срещу Украйна.

Последният служебен кабинет на Радев подписа 13 (!) годишен договор с турската държавна газоразпределителна компания „БОТАШ“, който на практика гарантира контрола на „Боташ“ върху инфраструктурата и трафика на газ през българска територия, при това на солени по международни мерки цени. Договорът с „Боташ“ е интегрална част от усилията на Кремъл да съхрани и увеличи газовия поток към Европа с помощта на турската държавна политика на концентрация на газ в турски ръце като „хъб“ за снабдяване на Стария континент.

 

България едва ли може да се противопоставя на процеси от континентален мащаб, но контролът върху българската газова инфраструктура и газова политика трябва да остане в български ръце.

 

Дори правителството на БСП при Виденов отказа на Газпром да предаде българския суверенитет на газовата мрежа в страната. С каква легитимност Радев и неговите министри подписват такъв договор? И как да наречем „служебното“ управление по друг начин освен узурпиране на държавната власт?

По времето на служебното управление между 2021-2023 г. около президентството се оформи кръг от основните олигархични фигури в страната, търсещи защита на своите интереси през решенията на служебната изпълнителна власт.

 

Кремълската пропаганда, кремълския контрол върху службите за сигурност, кремълските интереси в българската икономическа политика и политика за сигурност (включително Украйна), имаха своите сигурни позиции в политическите решения на служебното управление поради позициите на служебния принципал, узурпирал цялата държавна власт без каквито и да е конституционни и институционални основания.

 

Нещата стигнаха дотам, че говорителите на президентството открито и все по-настойчиво постъавяха въпроса за промяна на българската конституционна система в посока президентско управление. България бе изправена на ръба на своето отпадане от демократичната система на европейската и атлантическа интеграция и срутване в хаоса на евразийската диктатура.

Кадровите промени и законовите промени в сферата на президентските пълномощия са минималната възможна защитна реакция на парламентарната демокрация в България срещу арогантните амбиции и „спуснатите“ от чужда сила задачи на едно лице, поставено на върха на българската държава, което води политика в пряк разрез с националния интерес и в услуга на държава, обявила България за „враждебна сила“.

 

Ако България бе държава в пълния мащаб на своята легитимна демократична власт, позициите на Радев начело на държавата щяха да бъдат закономерно оспорени от един процес на разследване, способен да доведе до неговото отстраняване от власт.

 

Говорителите на президента знаят това и поради тази причина трескаво ни увещават, че ако Радев напусне президентския пост, ще оглави супер успешна политическа партия, която веднага ще спечели политическата власт в страната. Нищо няма да спечели.

 

Ще направи това, което направиха някои негови предшественици – ще направи партия-файтон. Но преди да я направи, може да нанесе още болезнени удари върху българския национален интерес подобно на тези, които вече осъществи.