Калоян Методиев: Кабинетът продуцира зрелища, вместо да организира изборите

Опасност крие фиксацията на Радев върху “Три морета” и негови лични цели, твърди политологът Калоян Методиев в интервю пред Митьо Маринов за 24 часа.

– Г-н Методиев, минаха първите работни дни на новото служебно правителство. Реваншизъм ли са бързите рокади на ключови постове, или нормална практика?

– Със сигурност такъв мащаб на смени не е обичайна практика. Досега служебните кабинети са правили по няколко смени, но с такъв размах не се е действало.

В смените има както лични мотиви, така и хранене на обществени очаквания, което формира сместа, на базата на която служебният кабинет изкара първата си седмица. Много напрежение се натрупа и сега изби.

Въпросът е колко дълго ще продължи революционната ситуация и дали няма да излезе от контрол. Преди две седмици казах в интервю, че служебното правителство влиза във война. Казах го метафорично, но днес се оказва, че е буквално. И то на невиждано широк фронт.

– Какво се промени след последните избори?

– Много неща. В нова политическа ситуация сме. Изминалото Народно събрание бе витрина, на която избирателите можеха да видят кой как се държи от тези, за които са гласували. И то в чист вид – кой какво обеща и не изпълни, какво му е поведението, кой става за институционална работа, кой е стабилен и кой лабилен и т.н. Тоест, ако има някъде разум, той трябва да стъпи една крачка напред и да избута емоцията с една крачка назад.

Имайте предвид и друго – че едните избори са много близо до другите. Малко останаха формациите, които могат да си позволят да се явят на избори след избори. Мисля, че ще има две промени – някаква форма на окрупняване или изпадане на маргиналните проекти и известни промени при предпочитанията на самите избиратели.

– Призив всички партии в следващия парламент да се съюзят около ангажимента да излъчат правителство отправи Христо Иванов в последното си интервю за “24 часа”. Възможно ли е това да се случи?

– То трябва да се случи. Иначе няма как да функционира държавата.

Тук не е Белгия – да стоим две години без правителство и работеща администрация, стабилна икономика, силна и отговорна местна власт. Бизнесът, туризмът, въобще икономиката не могат да издържат много дълго.

Отвън идват големите хищници – корпоративни, глобални, и няма да оставят и едно петънце вакуум, което се отваря в нашата икономика. Не казвам, че нашият бизнес е “цвете”, но не може и да го оставим да загине. В такива периоди администрацията изпада в ступор, докато се ориентира на кой да се подчини и т.н.

Отминалото Народно събрание привлече внимание с театрално-динамичния си характер. Служебното правителство продуцира зрелища и масата го харесва. Но не е наша работа да ръкопляскаме на момента само за да сме в унисон с масовия вкус, а да мислим отвъд емоцията, след нея. Зрелищата трябва да вървят с хляб, тоест да има решаване на конкретни проблеми с краен резултат. Това става с работещи институции, парламент и легитимно правителство, избрано след избори.

– Опасни ли са за България изборите до дупка?

– За всяка държава са някаква опасност. Това е вид социално, икономическо и административно безвремие на макро-ниво. Опасни са, защото това е мътна вода, често безвремие и нестабилност. В такива моменти най-дефицитна става справедливостта – всеки се оправя, както може, правотата е на страната на силния, правилата се неглижират.

България е на последно място по показатели в ЕС. Изборите до дупка няма да сменят мястото, а могат да го затвърдят.

Стабилното правителство обаче може да смени това място и да придвижи страната напред. Това е разликата. Освен това трябва да се вземат парите по плана за възстановяване от COVID кризата и да се инжектират в икономиката ни.

– Основната задача на това правителство е да проведе честни и прозрачни предсрочни избори. Ще успее ли да се справи с нея? Къде са опасностите?

– Основната опасност е фиксацията на Радев върху “Три морета” и концентрацията върху негови лични цели, които поне публично отнемат цялото му внимание.

Отвъд зрелищата, които се харесват на масовата публика, липсва фокусът върху основното – организацията на предстоящите избори. Остават само 7 седмици до провеждането им.

Ако не се търси умишлена дестабилизация, трябва да се обърне цялото внимание върху изборния процес. Просто няма време. Провеждането на изборите в чужбина е подводен камък с потенциал за създаване на цялостен проблем за вота и изисква специално внимание.

Разясняването на гласуването с машини трябваше да започне вчера Ако се намали драстично купеният вот, това ще е безспорен успех за служебния кабинет и актив за самия Радев.

– “Има такъв народ” беше голямата изненада на вота на 4 април. Каква ще е изненадата на 11 юли? Вашата прогноза за резултатите?

– Не се наемам да прогнозирам с оглед на силния емоционален заряд, който се вихри в българското общество. Надявам се да има две неща – отрезвяване и намаляване на купения вот, което да промени картината. Задължително е да има размествания с оглед на витрината.

Интересно е накъде ще отиде вотът за “Има такъв народ” – може да остане на това си положение, но може и да падне. ГЕРБ ще губи позиции. БСП вероятно ще качи. ДПС зависи от Турция с оглед на изборните промени. ДБ са ми неясни. Но ситуацията е много динамична. Наситена със събития и процеси, което ще размества пластовете.

– “24 часа” научи, че Татяна Дончева и Румен Петков водят разговори с Корнелия Нинова, за да се явят техните “Движение 21” и АБВ заедно с БСП на предсрочните избори. Добър ход ли е това за левицата и ще донесе ли още избиратели?

– Видях в медиите подобни публикации, но засега няма официално потвърждение или решение. Нинова показа диалогичност и доказа, че е доминантата в лявото пространство – стабилна, с програма и яснота какво прави институционално. Няма друга сила, която да има потенциал да е център и да привлича.

В този смисъл търсенето на път към БСП от страна на тези формации е закономерно.

Дончева ми изглежда по-витална, докато АБВ трябва дълбоко да си коригират поведението предвид антиваксърската кампания, която проведоха, и последващите си резултати. Обикновено препъникамък на такива усилия стават прекалените претенции на малките.

Иначе за БСП това е положително, а за другите – шанс да се върнат в политиката на друго ниво.

– Жан Виденов се завръща на политическата сцена. Какво може да откъсне той от избирателите на БСП?

– Почти нищо. Проблем е на “Атака” и “Възраждане”, а не толкова на БСП. Проектът му тръгна с фалстарт. Обявиха списък с учредители, а явно не са ги питали, защото някои от хората отрекоха и заявиха, че няма да ходят там.

Да тръгнеш с лъжа и претенция за честност едновременно, е политическо самоубийство Има една сингапурска приказка, Дън Сяопин я взима оттам – че не е важно дали котката е черна, или бяла, а дали лови мишки. Ако трябва да я перифразирам – тази котка не може да лови мишки. Времето ѝ е отминало.

– А успя ли Мая Манолова да се превърне в алтернатива на столетницата и да формира градска левица?

– В никакъв случай. Събирането в проекта “Изправи се! Мутри вън!” имаше конкретна задача да експлоатира един вот. Събра, каквото можа. Очевидно е изчерпан като формат и предизборна платформа, защото си беше чисто ситуационен. Сега трябва да си търси нови дрехи, а време за това няма.

Тази липса може да се компенсира със скандали и атака срещу хора и бизнеси, което вече плаши,

– Борисов сложи Томислав Дончев и Даниел Митов за свои заместници в ГЕРБ. Какъв знак дава с това?

– Дончев е константният втори, Митов – явно някакво обновление.

Борисов търси да си омекоти образа, защото знае, че е мразен от мнозинството български граждани. И двамата нови заместници са ярко прозападни и с либерални позиции, така че отговарят на курса му за търсене на повече подкрепа от Запада. Иначе може да са някакви вътрешни процеси или разместване на лобита в ГЕРБ, но е трудно да се каже, защото те не са много публична и демократична формация.

– Партията на Слави Трифонов вече имаше, макар и кратък, парламентарен живот, остана обаче някак неопределена. Къде в политическото пространство се позиционира “Има такъв народ” – ляво, дясно, патриотично?

– Грешката ни на предишните избори, и моя персонална, бе, че не знаехме какво точно е Слави Трифонов като политически проект. Нямахме представа с кого си имаме работа, какво мисли, какво иска, къде се позиционира, какъв му е капацитетът, как ще действа… Имам предвид в политиката – другото е ясно. Затова той получи такъв толеранс от всички страни в предната кампания.

Нямахме инструментите, с които да го определим, защото и той не се определи, мълча, стоя в сенките. Досега Слави теглеше гласове отвсякъде. Но вече е част от политическата класа, имаше председател на парламента, сега има шеф на ЦИК. От това, което се чу в интервюто му по БНР, не е много ясно. Явно пак ще замълчи, защото, като говори, губи. Но вече е ясно как действа в парламента.

– Обещанията за мажоритарен вот, от които ИТН на този етап се отказа, ще отдръпнат ли избиратели, или поведението им “ние срещу всички” ще им докара още гласове?

– Пак казвам, че българският избирател е непредвидим. Ако още ще наказва, може да си запазят гласове.

Отстъплението им от мажоритарния вот въпреки всякаквите оправдания определено ще даде отражение. Не знам дали толкова по отношение на техните избиратели, колкото на мнозина от публичните им поддръжници – журналисти, социолози, които през този проект виждаха въвеждането на именно този вот.

Не могат да са вече срещу всички, защото не успяха да направят вълна. Не стана СДС – от 1997-а, царя – от 2001-а, Борисов – от 2009-а. И няма да стане. Ако не спрат с хейта и надменността, ще губят.

– Пандемията не се отрази фатално на вота на 4 април, както прогнозираха някои социолози. Предстоящите избори ще са в началото на отпускарския сезон. Как ще повлияе това на избирателната активност?

– Не съм съгласен, че пандемията не се отрази. Отрази се, и то сериозно. Много хора бяха изплашени, беше студено, ако помните, цял ден валя, възрастните масово не излязоха да гласуват. Сега влизаме в другата хипотеза за летните месеци, където започва мобилността по посока на сезонна работа в чужбина, отпуски, отиване по вили и селски къщи.

Пак имаме фактори, които могат да натиснат активността надолу. А имаше план изборите да отидат в края на юли. Съвсем щеше да се спихне вотът.

– Как ще повлияе почти пълното гласуване с машини на предсрочните избори? Ще спомогне ли за честността, или пък ще отдръпе възрастните избиратели?

– Стигнахме до машините заради рухването в доверието в изборния процес. Би трябвало да спомогнат, за да се спре с невалидните бюлетини, драскани и подправяни протоколи. Но трябва кампания как се гласува, която да стигне до всяка къща, на всяко кьоше, пред кметството на всяко село и пред всеки хипермаркет. Само през телевизора няма да стане.

– В предишното ни интервю казахте, че политиката ни няма нужда вече от генерали и силоваци. Появи ли се вече образът на новия български политик? Кой е такъв пример?

– Кризата разкрива образи – не просто нови, а подготвени, стабилни, надеждни фигури. Потвърждавам, че няма нужда от генерали и силоваци.

Хора с напудрени CV-та също няма да решат проблемите на страната.

Времето ще потвърди думите ми. Политици с характер, житейски опит, които са постигнали сами нещо, са по-нужни. Експерти ще се намерят. Денят иска икономически, здравни, социални решения и особено образователни.

Използвам случая да кажа, че абитуриентските балове все повече ме втрещяват със своята пошлост и разюзданост. Не бива това да е бъдещето на България.

– За момента президентът Радев изглежда с много големи шансове за втори мандат. Ще има ли кой да го измести от “Дондуков 2” и каква фигура може да е един евентуално нов президент?

– Затова правим избори – за да има избор. Фигура, която е диалогична, спокойна, приемлива за максимално широк кръг от обществото, улегнала, балансирана спрямо ЕС, САЩ, Русия и съседите ни, модерна, честна, широко скроена. Човек, който е падал, губил е, за да знае стойността на нещата в живота. Такъв кандидат за президент би бил полезен за България. Да успокои ситуацията, да даде мъдрост и посока на страната, да е дистанциран от злободневната политика, за да може да я рамкира.