Търгашество, рекет, самозабрава и самодоволство, Радев вече трябва да се брани, но с камък на шията

„Чудовищен корупционен кръг; контрабанда; „тъмна институция, пълна с много кеш“; рекет; „Пътят на Копринката“, който завършва с пликове“; „кой е касиерът“; „къде е тайната стаичка“ – от няколко дни тези парещи въпроси и тежки обвинения са насочени не къде да е, а към най-висшата държавна институция – президенството.

Зад слуховете и съмненията стоят имена на хора от най-близкото обкръжение на държавния глава, обслужвали с конкретни действия тези порочни практики. Не от днес и не от вчера.

От службите информират, че в МВР, Антикорупционната комисия и прокуратурата има множество сигнали за секретаря на президента Николай Копринков. Ще излязат и други имена… И още разкрития. И още афери … коли, жени, пари.

Лидерите на ДПС, на ГЕРБ и на БСП искат истината да излезе наяве. Обществото – също. Към прокуратурата вече вървят искания за осветяване на преписки; за изваждане на прашясали сигнали, покрити или заровени някъде след нечие телефонно обаджане; за съживяване на „дела на трупчета“.

Скандалът „кешгейт“ гръмна и тепърва ще се набира скорост, завличайки в прахта на времето президентската институция…

Това се случва за първи път в постоталитарната история на България – държавният глава е публично омаскарен като затънал в корупция, а обкръжението му – свързано с контрабанда. Огромен репутационен удар! И за него, и за държавата!

Румен Радев е първият президент за последните 34 години, посочен като източник на корупция. За всички негови предшественици от д-р Желев до Плевнелиев включително е имало какви ли не критики – политически, идеологически, партийни, обществени, НО НИКОГА ВЪРХУ НИТО ЕДИН ОТ ТЯХ НЕ Е ПАДАЛА И СЯНКА НА СЪМНЕНИЕ ЗА КОРУПЦИЯ. Даже и за Плевнелиев, който дойде от висшите бизнес среди. Единствено Радев цопна в това блато, изживявайки се в същото време като морален стожер на нацията.
„Радев има неистово желание за пари“, „страстта по парите го довърши“, тези оценки на публични говорители на обществено мнение свалят маската на достолепието, с което президентът се изправяше досега пред нацията.

Допуснал да бъде обграден от хора, за които властта е търгашество, рекет, самозабрава и самодоволство, Радев вече ще трябва да се брани.

И провалът е на хоризонта! ИМПИЙЧМЪНТ е сигурен.

Никой няма да го спаси. Никой няма да му подаде ръка. Заради всичко, което направи с политическата система, заради властолюбието, заради „шарлатаните“, с които зарази обществената нива, заради уволненията и двойните стандарти…

Даже и жерва на пъклен сценарий на злите сили  няма да може да се изкара. Ситуацията се обърна. Времето вече не е негово. И служебни правителства няма да има. И кадруване – също.

Радев ще изпие сам и докрай чашата на самотата в тежките мигове, които му предстоят, и които ще бележат неговия политически залез. 

Омразата и разделението, които пося, ще се стоварят с пълна сила върху него в идващите месеци.

Вероятно неоценил размаха на връхлитащата катастрофа, Радев пропусна шанса все пак да се опита да овладее „кешгейт“.

След всичко, което се изсипа в публичното пространство в последните дни, държавният глава трябваше да говори… ако имаше вътрешната сила.

Да обясни…

Да отхвърли съмненията…

Да изчисти името си от клевети (ако са клевети), за да не допусне върху институцията ПРЕЗИДЕНТ да се лепне петното КЕШ!

Не го направи.

Това историята няма да му го прости!

Желев направи мирния преход, Стоянов не допусна гражданска война, Първанов градеше мостове, Плевнелиев ни скара с Русия, а пък Радев вкара КЕША в президенството! Ужасно, нали?

Учудващо е, че Радев не защити институцията. При цялата смелост и мъжественост, която би трябвало да има като висш военен, като ас на бойната ни авиация, като върховен главнокомандващ!

Мишкуваше …
Глупаво е, че точно в разгара на скандала левашки опря до елементарен кризисен пиар да ни информира за негов телефонен разговор с емира на Катар, с когото били обсъдили конфилкта в Близия Изток. Моля? Че каква роля има България в решаването на този конфликт? Абсолютно неадекватна реакция, вероятно измъдрена от екипа му, който в паниката си се чуди как да минимизира репутционната щета.

Ако беше държавник на място, Радев трябваше да отиде днес на клетвата, да спази конституционния ред, да уважи решението на парламента (нищо че го критикува) и да покаже, че владее ситуацията, че не се страхува нито от медиите, нито критиците си.

Радев не издържа този изпит.
Четвърди ден мълчи. А сблъсъкът предстои.

И той няма полезен ход.

Радев или трябва да защити Копринков, което би струвало петно на имижда му, или да се разграничи от него, което ще го постави в доста неудобна ситуация.

Каквото и да стори – Копринков е камък на шия…

ВАЛЕРИЯ ВЕЛЕВА, Епицентър.бг