Депутат на Киро: Ние сме тъпи популисти!

За водачите на пътя, алкохола, нарокотиците и всичко останало. Или как доведохме законодателството ни до ”откровена лудост” и сме напът да унищожим човешки съдби и икономика. За да угодим на популисти. До това заключение стигна депутатът от ПП Явор Божанков в самоироничен коментар за актуалните промени в Наказателния кодекс.

Случаите на тежки катастрофи с жертви заради пияни или дрогирани шофьори в различни краища на България предизвикаха протести.

Истинското решение е като да посееш дърво. Въпрос на множество мерки за превенция, политики стигащи чак до образование и ако щете – семейна среда. Сериозни реформи с две думи.

Никой не обича трудните решения. Особено популисти и крайни проруски формации като „Възраждане“. За съжаление и БСП.

Ситауцията:

343Б от НК вече предвижда конфискация на автомобил. Ура! Звучи, като нещо справедливо. Но дяволът е в детайлите.

Новите „мерки“ оставят гражданите без инструмент за правна защита. И са предпоставка за корупция.

За да разберем колко тъп популизъм е всичко това, ще дам един пример. Според новите правила, ако убиете неволно човек на пътя или причините телесна повреда на повече от едно лице – може да ви отнемат колата.

Но ако нарочно прегазите някого, умишлено и с ясно съзнание да го убиете – тогава това не се предвижда.

Такова извращение с правото се случи, че вече умишлено деяние се наказва по-леко от непредпазливост.

Този проблем умножава несправедливостта от друг. Ако шофираме със съдържание на алкохол до 0,4 промила – не се наказваме. От 0,5 до 1,2 е административно нарушение. Над 1,2 промила е престъпление.

Логиката е проста и правилна. Ако сте пили снощи и сутринта ви спрат – вие сте „употребил алкохол“ но към момента на проверката не сте „под влияние на алкохол“.

Така изключваме възможността да направим престъпници хора, които…не са престъпници.

Това обаче не важи за пушилите марихуана, например. Предишната версия на „Възраждане“ – обединени патриоти направиха така, че няма „употребил“ и „под влияние на“.

По този начин може в петък да сте в Ротердам и да изпушите една цигара абсолютно законно. В понеделник да ви спрат, вие да сте съвършено трезвен но да станете осъден престъпник с конфискуван автомобил.

Абсурдно е полицаите да отказват тестове, да жалят в съда и да се борят срещу тестовете. Защото дават грешки. И точно същите тестове, същите полицаи да ги прилагат на гражданите. С доказано висок процент фалшиви резултати.

Би трябвало България да върви по пътя на цивилизованите страни. Там има горна и долна граница на съдържание в кръвта, има и ясна регламентация кога човек е „употребил“ и кога е „под влияние на“.

Ако сте шофьор на камион за 250 000 лева и причините ПТП по непредпазливост с няколко пострадали, вие ще трябва да платите цената на цял камион. Защото случаите, в които МПС не е ваше – плащате равностойността му. Това е някакъв линч за професионални шофьори. Наказание за бизнеса, който работи с транспорт и машини и винаги носи по-висок риск.

Срещу всичко това механизъм за обжалване и защита не е предвиден.

След спорния полеви тест, ще отидем на кръвна проба. Тя отнема около половин година (защото се прави в 3 лаборатории). И през тази половин година, дори да сме прави – автомобила ни ще стои със свалени табели. Да не кажем – отнет, защото и това не е ясно.

Нещата са дори още по сбъркани в самия кръвен тест:

Пример е канабиса. Официалните данни сочат, че ефектът му трае 90-120 мунити. Но кръвния тест не търси активна съставка Δ9-тетрахидроканабинол, който се открива 10-12 часа след употреба. Така би било справедливо. Да те накажат, когато си нетрезвен зад волана.

Тестовете търсят непсихоактивен метаболит, който не влияе на съзнанието но се засича дори 40 дни след употреба. От него засичат дори 1нг/мл – най-ниската възможна стойност. Тогава ставаш престъпник без да си такъв. Точно тук е големия проблем.

От там идва статистиката на МВР за огромния брой „дрогирани“ водачи. Въпреки безброй нови присъди – приносът им към загиналите на пътя продължава да бъде около 1% според статистиката на МВР.

Така МВР се превръща в държавна автокъща, инквизитор или нещо друго. Но не и в орган, който осигурява превенция за войната по пътищата.

Какво може да направим от тук насетне?

Да се преработят подзаконовите нормативни актове, за да бъдем сигурни, че когато полеви тест покаже положителна проба, кръвния ще потвърди резултат на психоактивно вещество, влияещи на способностите на водача. А не обезболяващо, взето преди 30 дни.
“Нулевата толерантност” от закона да бъде спазена, но да дефинираме тази нула. Ако не го направим, ще си продължи да е 0.0000000. Необходимо е разграничение на психоактивните вещества и всички други, които в момента се търсят без никаква причина.
С промени в наредбата бихме могли да решим:

1) Около 7% фалшиви позитивни тестове, заради които има и осъдени без реално да имат вина.

2) В няколкото особени случая (канабис, бензодиазепини и някои други), в които кръвните проби позитивират за употреба, случила се преди месеци.

3) Да се даде възможност по-голям брой лаборатории да извършват стандартизирани тестове.

Без промени в законодателството не можем да решим:

1) Несъразмерните наказания за непредпазливи и умишлени деяние

2) Да дадем правни гаранции за защита и обжалване за да гарантираме върховенството на закона.

3) Да дефинираме устойчиво и да разграничим понятията „употребил“ и „под влияние на“

С две думи: с приетите промени България се приближи до източни страни, като Беларус. А не към европейски, като Дания, Холандия и т.н.

Популистите дават лесни и бързи решения. Те не работят и водят по-големи беди. Но тази сметка я плащаме ние, не те.

Такъв е случая със завишаването на санкциите за пияни и дрогирани шофьори. Тук е момента да отбележа нашата вина (на ПП/ДБ). Ние носим вина за пасивното си поведение.

Като член на комисията за българите в чужбина не съм работил по материята, но и това не е оправдание. Всъщност – абсолютно виновни сме и ние, че не се противопоставихме на това безумие.

Сега е време да намерим решение и да не позволим невинни да плащат цената заради виновни, войната по пътищата да продължи и цъкаме с език при поредната жертва на пътя. Защото решения има. И те са пред очите ни. Стига да не ги затваряме пред популизма.