Да снимаш със сърце: Как радиожурналист превръща сетивната фотография в хоби?

Можеш ли да снимаш без да използваш очите си? Това потвърждават хора, лишени от зрение , които се занимават със сетивна снимка – т.е. употребяват другите си сетива, с цел да съумеят да създадат фотография.

С един подобен фотограф фен ни срещат Елица Попова и операторът Петър Джанаваров.

Всеки от нас вижда, само че Катрин Витали Димитрова усеща. По рождение тя е с нарушено зрение, вижда единствено ярки цветове и силуети.

Системата със звуковите указания е внедрена в 60 устройства на територията на цялата страна
„ Според медицинските квалификации 0,2%, което може да даде картина на хората към мен, съвсем нулево. Но на мен ми оказва помощ доста. Аз съм привикнала с този % зрение, само че на мен ми стига “, споделя тя.

Но пък може да снима. С фотоапарата подарен от родителите ѝ преди 13 години.

„ Не е професионален, не е огромен, само че на мен ми е обичан, тъй като е зелен, дребен и стилен, когато си избирах желаех той да бъде подобен. Често, когато светлината го разрешава, виждам силуетите, мога да видя до два метра от мен. На този стадий, тъй като съм прочувствено обвързвана, до момента в който работи, ще го запазя “, прибавя Катрин.

Тя е фен на сетивната снимка, или това снимане, което може да бъде практикувано от хора, които са лишени от зрение. Използва слуха си и чувствата си.

„ Посред бял ден изключително, когато е облачно – не виждам слънцето дотолкоз, че да ми свети, надлежно не е толкоз мрачно, това е най-благоприятната среда да виждам разнообразни неща, които мога да фотографирам “, споделя Катрин.

Държавата признава, че казусът визира 50%от обществените страници. Обича да снима природа, а не портретна снимка.

„ Случвало се е да отида до него и да го докосна, само че в множеството случаи разгадавам на останалите си сетива, в това число и на дребното си останали сетива като слуха. Случвало се е да фотографирам с компания от другари, те ми споделят по какъв начин да нареждам фрагмента, аудоописвали са ми към мен ситуацията. Със сигурност слухът ми оказва помощ, аз фотографирам и посредством него. Снимам и посредством сърцето си, в случай че я нямаш тази обич, в случай че нямаш живото любознание да го изследваш, няма по какъв начин да се получи “, споделя Катрин.

Тя е и радиожурналист в стратегия Христо Ботев на БНР. Там звукът е водещ, думите. А фотографията е за спомените.

„ Искам да запечатам хубостта, както я виждам аз, природата и за какво не усмивките на хората, когато ги фотографирам. Ние забравяме да го вършим, забързани в своето всекидневие, включително и аз въвлечена в общия поток. Ще ми се тази сивота, която е душевно събитие, да отстъпи място на по-красивите цветове на ярките нюанси “, обобщава Катрин.