Криминален психолог разкри: Страхът и колебанието взеха връх в ПП

За една година „Продължаваме промяната“ преминаха от атакуващ и проактивен към дефанзивен и изолационистки режим на функциониране, от който не са се отклонили и до днес.

Страхът, колебанията и най-вече липсата на ясна посока сякаш все повече започнаха да вземат връх, всуе на декларативния оптимизъм и прокламираната целеустременост от близкото минало.Това заяви пред БГНЕС криминалният психолог Росен Йорданов. Ето и целият му анализ за ситуацията в страната:

Румен Радев е студен и деспотичен „родител“ към партиите, в чието създаване има роля. Друг е въпросът дали той не е повече „пастрок“, който е представител на истинския „бащица“.За Радев е важно тези партии да не са автономни и успешни, а да следват неговите нужди и команди. В противен случай винаги може да си направи нови.

Психологическата трансформация на „Продължаваме промяната“
Когато коментираме нечия трансформация е задължително да сме наясно и да отчитаме изходното състояние, от което е започнала въпросното изменение* (*буквален превод на български).

И тук не става дума за чисто етимологичен спор, а за по-дълбок психологичен и ако щете философски въпрос, доколкото достигнатото състояние, форма, съдържание или вид, ако в действителност е ново и налице, има повече характеристиките на метаморфоза, модификация, преобразяване, видоизменение или прозаична смяна на вторични (несъществени) признаци.В този смисъл е редно да опишем как стояха и изглеждаха нещата от социално и индивидуално психологична гледна точка, от една страна като обществено политически субект, а от друга като публични черти и поведение на водещите, за тази формация фигури към момента, а и преди него на нейното формиране.

И така, ретроспекцията на почти двугодишните, министерски, парламентарни, непарламентарни и други публични действия и прояви (включително асоциални) и на колективния орган като цяло и на персонализиращите го персонажи ни разкрива едно почти класическа картина на прогресиращо „биполярно разстройство“.Важно е да разясним накратко, че много характерно за този тип душевни страдания е цикличното редуване на манийни и депресивни периоди, като в началото пиковите епизоди са по-продължителни и интензивни, а с времето започват да превалират падовите (депримиращите).

Ако приложим този понятиен апарат, за описание на случилото и случващото се можем да забележим подобна „клинична“ вариабилност в настроението на колективно и индивидуално ниво, със съответните личностни специфики, разбира се.Като започнем от първите избори през април 2021 г. насам наблюдавахме една почти христоматийна хроника на ескалиращи симптоми на войнстващ нарцисизъм, с изразени злокачествени елементи, разгърнати на фона на трайно персистиращи*(мед. задържащи се) хипоманийни епизоди и протичащи с типични, за тези състояния, акценти като: раздута (завишена) самооценка, афиширана до нива на грандиозност, особено ярко при двамата лидери; прекомерна психомоторна ажитираност* (мед. възбуда, активност), с обичайните за мисленето под речеви напор вербални конфабулации и летеж на идеи, абстинентна потребност от публични изяви, морална разюзданост и склонност към необмислени действия и риск, завишен промискуитет* (мед. сексуална активност) и не на последно място раздразнителност и агресивни нагласи. В разсъжденията и изразните средства изобилстваше от враждебно нюансирани послания, конфронтационни възгледи и параноидни интерпретации.

Не бива да се подминават и някои метаморфози в поведението и доказано антисоциални (противообществени) такива, характерни за закононарушители, които без съмнение издаваха вътрешни колизии и морален антагонизъм, както в отношенията между субектите, така и във интраличностен аспект за „извършителите“.

Особеният апломб при вживяването в ролята на „блюстител на реда“ от страна на Петков по време на незаконните арести през миналата година бе специфичен „хипоманиен апогей“, който обаче ни намекна за малоценностни чувства и компенсаторни (инфантилни по природа) копнежи за преодоляването им, чрез имитационни властови превъплъщения.И най-вече, че психологически се наблюдава изчерпване, умора и безсилие, които предвещаваха скоротечна смяна на виталитета и настроението.

Тя настъпи със скоропостижното падане на редовното правителство през късната пролет на миналата година, когато вътрешните противоречия кулминираха във външни сблъсъци, както с „братята в семейството“ в лицето на ИТН, така и със символичния „баща“, с когото толкова се гордееха месеци преди това в лицето на Румен Радев.