Болни, бедни и пред пенсия – имаме само 4000 лични лекари, претоварени с пациенти

Смяната на личния лекар през декември – единия от двата месеца в годината, в който това може да се направи, е мисия невъзможна, съобщава 24 часа.

Техни читатели твърдят, че в София не могат да намерят лекар, който да записва нови пациенти. А досегашните им джипита са прекратили практиките си, защото или се пенсионират, или са станали жертва на Ковид.

Картината с изчезващите джипита е известна и се повтаря всяка година, казва председателят на сдружението на общопрактикуващите лекари в София д-р Георги Миндов. Проблемът се задълбочава след пандемията. “Някоi прекратих работа заради COVID – при тези медици има пряка опасност за живота, дори да не са възрастни. Решиха, че приходите, които ще получат, не си заслужават риска да умрат”, разказва д-р Миндов. Иначе с известно закъснение личните лекари също започнаха да получават бонус като колегите си на първa линия в болниците.

По думите му от началото на пандемията много от общопрактикуващите лекари са се разболели тежко, а немалко са починали. На целия този фон почти няма млади специалисти. Този факт притеснява и д-р Миндов, и зам.-председателя на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов. За двамата специалисти големият проблем е, че младите са единици.

Ако тенденцията продължи, ще трябва държавата да внася лекари от чужбина, предупреждава д-р Брънзалов.

Малко над 4 хиляди са семейните лекари в страната, показват данни на Националния статистически институт за миналата година. Според зам.-председателя на БЛС те са намалели драстично, тъй като преди 20 години са били 7 хил.

Така за близо 7-милионното ни население на един личен лекар се падат средно над 1700 пациенти.

В столицата лекуват по-малко от 800 джипита, 606 са сключили договор със здравната каса, се вижда в сайта на Националната здравноосигурителна каса. Въпреки че в София са най-много в сравнение с другите градове, пак не достигат.

“Тук има свръхконцентрация на болнична и извънболнична помощ, 10 000 са лекарите в столицата – те са една трета от всички в страната. Но в София първичната помощ е слабо представена, под 18% от общопрактикуващите са тук”, обяснява председателят на софийското дружество на личните лекари.

Голяма част били в предпенсионна или пенсионна възраст. Около 25-30% са навършили годините, пресмята д-р Брънзалов.

Всъщност лекарите под 50 години в София се десетина. Най-младият, специализирал детски болести е на 49 години, а най-възрастният – на 82 според анализ на Института по обща медицина за тази година.

От всички 151 столични джипита, които лекуват деца, 140 са над 55 г. Желаещи да станат семейни лекари от младите специалисти липсват, защото нямат възможност за кариерно развитие.

“Никой не иска да върши тази изключително непрестижна, непривлекателна и отблъскваща чисто социална работа”, твърди Миндов. Ниското заплащане и административният тормоз допълнително отказват медиците, обяснява и Брънзалов. И двамата са на мнение, че административната работа и санкциите, които им налага здравната каса, демотивират лекарите.

За председателя на сдружението на софийските джипита огромният проблем на системата са здравните осигуровки – реално само 1/3 от цялото население работи и внася осигуровки и за другите.

“Всички пенсионери не плащат здравна вноска, а те са 2 млн. и 300 хил., всички държавни служители – в министерства, полиция, армия, включително депутатите не внасят нищо, а ползват здравни услуги. Студентите до 25 г., затворниците, инвалидите с ТЕЛК, макар да има много с фалшиви документи, които са абсолютно здрави и работят на две места, също не внасят. Това са над 4 млн.”, изчислява той.

Здравната каса плаща средно по 1,60 на записан пациент, което било обидно за общопрактикуващия лекар.

Възможно е отказът на изнемогващите лични лекари да записват нови пациенти да е мотивиран от многото административна работа, с която е свързано това, обясняват от съсловието.

Д-р Миндов даде пример с починал внезапно медик на работното си място от претоварване “Колегата получи инфаркт, докато беше на бюрото. Натоварването е непосилно, но не всички пациенти го разбират. За тях е важно да им се даде направление или болничен лист”, разказва Миндов.

24-часовото разположение, което за някои лекари е задължително, изключително ги преуморява. В малките населени места има по двама специалисти, които обслужват всички пациенти. Те се редуват и често поемат ролята на спешен център, тъй като такъв няма в радиус от 35 км.

За да работи добре здравната система, са ѝ нужни два пъти повече джипита, смята д-р Миндов. Те трябва да се привлекат със стимули и облекчен начин за вземане на специалност, посочва той.

У нас младите лекари срещат много трудности, преди да започнат да практикуват – специализация, намиране на кабинет, финансиране. А след това им стоварват огромни административни задължения. Д-р Миндов и Брънзалов обясняват, че по-голямата част от работата на джипитата се оказва да попълват документи, за които при грешки отнасят санкции.

Като пример за административен тормоз от страната на НЗОК зам.-шефът на лекарския съюз дава последната заповед на един от бившите заместник здравни министри Александър Златанов. Преди седмица семейните лекари получили писмо, с което ги задължават да попълват в хартиен журнал всички ваксинации, които са направили – това е безумно, тъй като те ги вкарват в електронната система, обяснява д-р Брънзалов.

“Аз съм сложил 1300 игли, ако всички ги записвам, то трябва няколко дни да не върша нищо друго. Сега всичко е електронно, компютърът е част от тялото и смартфонът е непрекъснато в ръцете на всички, а ние трябва да пишем на хартия”, възмутен е той.

За Миндов тази заповед противоречи на обещанията на бившия здравен министър Стойчо Кацаров за стимулиране на ваксинационния процес. По думите му всяка трета ваксина у нас е направена от джипи, затова вписването на хартия товари специалистите.

Освен работата и безбройната документация джипитата срещали и неразбиране от пациентите си. За Миндов това е така, защото в публичното пространство всеки обвинява личния лекар.

“Тук лекарят е изтривалка за всичко. За всичко неугодно ние сме виновни. В сектора тази професия е най-лошият вариант за работа. Кой каквото не разбира, отива при личния лекар и ако той не му помогне, става черната овца”, обяснява Миндов.

За медиците решението е в промяна на държавната политика. Според тях, ако в България се отделят повече средства за здравеопазване от БВП и се създадат приятни условия за работа, ще има млади лекари, които да работят.

Д-р Щерева е с над 40 г. стаж, но заради коронавируса оставя 1150 старозагорци без джипи

МИТЬО МАРИНОВ

От 1 януари д-р Еолита Щерева се пенсионира и след 47 години стаж като личен лекар в Стара Загора напуска завинаги професията. Тя е пример за това как натоварването върху джипитата в последната година и половина заради COVID кара някои да се откажат от практиката, макар да имат още сили.

“На 72 години съм. Натоварването е голямо. Влизаме в контакт с болни пациенти постоянно. Натовариха ни и административно. Има много писане във връзка с коронавируса. Денонощно ни търсят по телефона”, разказва пред “24 часа” д-р Щерева.

Тя има 1150 пациенти, които завещава на две свои по-млади колежки. Но макар Стара Загора да е медицински град заради университета, от който всяка година излизат десетки млади лекари, д-р Щерева забелязва отлив на желаещи да станат общопрактикуващи лекари. За последните 20 години само двама новозавършили доктори са започнали работа в старозагорския Първи ДКЦ, посочва тя.

“Напоследък чувам, че дори педиатрите отказват да записват деца, защото отговорността за тях е много висока, а натоварването – голямо”, разказва още лекарката.

Голяма липса на джипита има в Сливен, където за последната година напуснали 11 семейни лекари, казва д-р Щерева. Не знае на какво може да се дължи отказването от професията там, но го отдава до голяма степен на коронавируса.

Самата тя се заразява преди година. Преминава през коронавируса тежко, влиза в болница. За щастие, вече се е възстановила и от заразата е останал само лошият спомен.