Чужденците вече са свободни да купуват български земи! Ограниченията отпадат

Поле земя Лавандула

България ще освободи напълно пазара на земеделска земя за купувачи от Европейския съюз.

Това предвижда законопроект на ресорното министерство, публикуван за обществено обсъждане. В него се предлага фирми и граждани от ЕС да могат да придобиват безпрепятствено ниви, ливади и градини у нас. Промяната в режима трябва да се направи с корекция в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Срокът за даване на мнения и предложения по проекта е до 13 август. Бързо допитване на „Сега“ в парламента вчера показа, че политическите сили не знаят за готвената поправка.

В момента има сериозно ограничение – който иска да вземе земеделски имот, трябва да е пребивавал в България най-малко 5 години. Условието за „уседналост“ бе вкарано в закона през 2014 г., когато изтече мораториумът за придобиване на земя от чужденци. Още в края на 2013 г. ЕК предупреди, че ако България не вдигне забраната за кандидат-купувачи от ЕС, както е предвидено в договора й за членство в ЕС, ще си изпроси наказателна процедура.

Две години по-късно, през 2016 г., Европейската комисия даде ултиматум на страната ни да престане да третира по различен начин гражданите на ЕС, като ги дели на местни и чужденци, и да се премахне изискването за уседналост, иначе отива на съд. Целта на проекта, лансиран сега от министър Румен Порожанов, е да измъкне България от наказателната процедура, става ясно от мотивите.

Ако Брюксел заведе дело в Съда на ЕС, България може да бъде осъдена да плати еднократна санкция от 839 000 евро, а отделно от това ще се трупат по 660 евро глоби за всеки ден, в който нарушението продължава, което прави по 241 000 евро на година. Важен „детайл“ е, че ако се стигне до глоби, те няма да се плащат от бюджета, а ще се „прихващат“ от еврофондовете, предвидени за българските земеделски производители.

Унгария, Латвия, Литва и Словакия, които са въвели подобни на нашите ограничения за покупка на земя от фирми и граждани от други страни от ЕС, също са заплашени от предаване на съд и глоби. Според еврокомисията всички тези държави погазват един от основните принципи на ЕС – за свободното движение на капитали.

През 2014 г. БСП и „Атака“ с общи сили прокараха условието купувачът – физическо или юридическо лице, да е пребивавал поне 5 години в България. Те дори настояваха пълният мораториум за продажба на ниви на чужденци да остане поне до 2020 г. Спорно е обаче дали тази позиция е истинска загриженост за националните интереси, или е лицемерно политическо заиграване със страховете на хората, че българската земя ще попадне в чужди ръце. Особено деликатен е въпросът за сънародниците ни с двойно гражданство. 5-годишната уседналост бе вкарана в закона най-вече заради българските турци. Неслучайно ДПС бяха най-големите противници на ограничаването.

Тогавашният президент Росен Плевнелиев наложи вето върху закона, но депутатите приеха повторно същите текстове. Всъщност условието за поне 5 години „престой“ е доста формално и е лесно заобиколимо – и в момента всеки пришълец от кой да е континент може да регистрира фирма в България на името на някой местен човек и така да преодолее препятствието „уседналост“. Опасенията са безпочвени и защото за сделка трябват две страни, а повечето собственици на земя си я обработват или са я дали под аренда и нямат никакво намерение да продават.

Прави лошо впечатление, че Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) няма никаква представа доколко изискването за уседналост затормозява пазара на земеделски имоти и доколко отпадането на ограниченията ще оживи цените и сделките, пише в. Сега. В документите, придружаващи проектозакона, е посочено само, че „с оглед липсата на нормативно установено задължение за МЗХ, нотариусите или службите по вписванията да събират статистически данни за сделки относно земеделски земи между частно-правни субекти, броят на засегнатите лица от ограниченията не може да бъде установен и по същество няма отношение към проблема“.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван.