Ужасяващо! Комунист-психопат опитал да убие зам.-председателя на патриотите Валентин Касабов (СНИМКИ)

Валентин Касабов е зам.-председател на ПГ „Обединени патриоти“ в 44-тото Народно събрание. Роден на 6 февруари 1958 г. в Бургас в семейството на лекари. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Главен редактор е на първия опозиционен вестник „Бряг“ (1990-1991 г.) и един от основателите на СДС – Бургас. Особено популярен е с авторското си телевизионно предаване „Паралакс“, което се излъчва по телевизия СКАТ.

През май 2011 г. е един от учредителите на партия „Национален франт за спасение на България“, на която е съпредседател.

– Г-н Касабов, имате имиджа на бунтар, дори на гамен в парламента, а всъщност биографията ви е завидна – борческа и възрожденска. Има ли противоречие?

– Не. Действително съм внук на полковник Добри Касабов, който през 1945 г. пробива немския франт в унгарските Алпи, за да се срещне с армията на американския генерал Патън.

– Това е бащината ви родова линия, но и майчината ви не е по-малко интересна. Какъв е онзи ви прадядо?

– Нескромно е да го изтъквам, но е факт, че по майчина линия съм правнук на странджанския поп Стамат Стаматов, който е бил ковчежник на Левски. Не знам дали това ме определя, но така или иначе тази кръв тече във вените ми. Винаги съм се борил срещу неправдата. Това е дълбоко в мен.

– Кога научихте тези фамилни истории, кой ви ги разказваше?

– Родителите ми, бабите ми. Казвали са ми по няколко думи, но не са го правили с някаква тенденция. Просто така се е поддържал семейният дух, който съм наследил от предците.

– Израствате край морето в семейството на лекари, строги родители ли бяха?

– Цялата ми фамилия от двете страни, баща ми Кирил Касабов, са лекари, професори, учени, само аз съм издънката. Майка ми е жива и здрава – д-р Лиляна Николова.

– Какво дете бяхте, оттогава ли сте палав, наказваха ли ви?

– Баба ми по майчина линия ме изгледа. Баба Станка беше сербез жена, постоянно ме биеше. Беше здрава странджанка, с много силен дух. Редовно ме млатеше с точилката. Много си я обичах.

– Е, сигурно сте давали поводи?

– Постоянно правех глупости.

– Вече като младеж чувствахте ли се ограничаван, капсулиран от системата?

– Като дете не съм го чувствал така, но когато човек започне да гледа на нещата зряло, тогава придобих усещането, че има нещо капсулиращо. Имаше неграмотни партийни секретари, които издевателстваха по всевъзможни начини. И чувството за справедливост у мен започваше да крещи.

– Може би най-ярко като за мъж е било това ви усещане в казармата?

– Завършил съм Школата за запасни офицери в Плевен. Непрекъснато имах непоряди, остригваха ме гола глава или бях в ареста. Дори ме изключиха от комсомола, но на другия ден пак ме приеха, защото реактивният взвод под мое командване направи отлични стрелби на бригадно-щабно учение пред руски генерали. Заради фатмашкия примитивизъм изхвърлиха учебниците ми, от които се подготвях за кандидатстване в университета. Въпреки това съм убеден, че казармата правеше мъже и даваше искрата на патриотизма.

– Как се става главен редактор на първия морски опозиционен вестник „Бряг“, още е 1990 г.?

– Аз съм един от основателите на СДС в Бургас. Това бяха години на романтичната идея за промяна, докато в един момент се появиха хора като Данчо Цонев-Ментата, който съсипа няколко предприятия в града, а и Корнелия Нинова, които се отдадоха на осребряване и откровено разграбване. И така романтичната идея оттече, няма я. В един момент се оказа, че всичко е пари и нищо друго.

– Защо всъщност влязохте в политиката, кой ви покани, имахте ли мотиви извън общата романтика?

– Бяхме група приятели около един от дисидентите в Бургас – Стойчо Кьосев, който замина за САЩ. Той имаше клуб „Сократ“, защото е философ, доктор на науките. Оттам тръгнахме в тая посока. Основният политически клуб обаче беше „19 ноември“. Партиите от СДС тепърва се формираха – БЗНС „Никола Петков“, радикалдемократи.

– Как си обяснявате, че сега дори върху трупа на мъртвото СДС се лешоядства до бой?

– Там вече няма идея, няма дух, няма нищо. Затова се бият. Като го няма пълнежа, остават само примитивни външни изяви. Аз вече дори не искам да ги познавам тези хора. Не е добре. Грозно е. Тази идея отдавна е умряла. Още от времето на Иван Костов. Той направи всичко възможно тази партия и амбициите ѝ да рухнат. Впрочем не е тайна, че Костов е близък приятел на Луканов. Че е негово назначение. Нека не забравяме, че голяма част от хората на СДС тогава са били агенти или откровени измамници, или поставени директно от БКП. Това е. Такъв беше и Костов. Големият грабеж започна с него. Беше част от сценария, но ние бяхме много млади и си мислехме, че светът е нещо прекрасно. Така е, но ако няма негодници и ако имаш достатъчно сили и ресурси да се справиш с тези негодници. За съжаление, негодниците бяха взели държавата в собствените си ръце. И всичко рухна.

– Защо прокуратурата от онова време не реагира на този грабеж?

– Защото прокуратурата не беше нищо друго освен бърсалката на политиците.

– Не е ли прекалено силна такава констатация?

– Ще ви кажа. През 1991 г. направиха опит да ме убият. Бил съм на 30 и няколко години. Нападателят ми беше на 42 може би. Беше 24 май, след полунощ. Прибирахме се с жена ми Катя. Тогава ми беше още приятелка. Усетих, че някой постоянно върви зад нас. Ние спираме, той спира. Ние продължаваме, той ни следва. Приближихме квартирата. Казах на Катя да бяга нагоре. А аз излязох срещу него. Не го познавах. Попитах го защо ме преследва, а той извади нож. И вика: „Теб ще те убия!“. Попитах го: „Кой те праща?“. Думите му бяха: „Няма да ти кажа“. Бях с голи ръце срещу него и тръгнах. Каквото стане – стане. Аз съм си побойник. Ако ме беше улучил от първия път, щеше да има шанс. Не успя, прибра ножа и хукна да бяга. Не успях да го настигна. Случаят се разчу. Хванаха го.

– Какво се оказа, кой го е пратил?

– Оказа се, че човекът е фанатичен привърженик на БКП. Психопат, отключил проблемите си след катастрофа. Той обаче беше тенденциозно настроен и пратен срещу мен. Следил ме е още от обяд от заведението, в което бяхме. Дебнал ме е от стол на барплота. Дори не си е допил едната бира. Това са поне 12 часа. Прокуратурата не реагира, а следователят предложи да се споразумеем и да си стиснем ръцете. Този опит за политическо убийство беше напълно неглижиран, въпреки че той си призна всичко – кой го е накарал, как ме е дебнал, какво е направил. И нищо, въпреки че всичко беше документирано – даже името на човека, подстрекател от БСП. Ясно беше, че са искали да ме ликвидират като политически опонент. Така действаше прокуратурата тогава, затова го разказвам. Мисля си, че сега вече прокуратурата все пак нещо върши.

– Не се ли страхувате, че могат да ви обвинят в политическо хамелеонство – преминавате през „Гергьовден“, „Атака“, НФСБ?

– В „Гергьовден“ бях от гражданската квота. Намери ме и дойде да ме покани Любен Дилов-син. Тогава предаването ми „Паралакс“ беше вече много популярно. Тогава бяхме направили много сериозни разследвания и разкрития за „Свидетели на Йехова“. Подтикнати от сектата, 1996-1997 г. имаше 12 самоубийства на деца сираци. Заплашваха, че ще убият живия родител на детето, ако то не се самоубие публично в училище след часовете примерно. Две успяхме да спасим. Тогава цялата общественост застана зад мен. Разказвахме за грабежите на банките. Бях разпознаваем, хората ме знаеха по име. „Атака“ пък е част от проекта СКАТ на Валери Симеонов. Това е истината. Валери Симеонов и телевизия СКАТ създадоха две партии – „Атака“ и НФСБ. Той е идеолог и на двете. НФСБ започнахме да го правим заедно с Валери. Той тогава дори не искаше да се занимава с политика, но стоеше отзад – зад всяко нещо. Валери Симеонов създаде и „Атака“ – с пари, с коли, с телевизия.

– Това означава ли, че съвременна политическа партия в България е обречена на неуспех, ако няма телевизия?

– Така се оказва. А и вече знаем, че политическите партии плащат на големите медии.

– Кой е по-голям патриот – Сидеров или Валери Симеонов?

– Волен Сидеров е продукт на „Атака“, а не обратно. Той е продукт на СКАТ. Двигателят е Валери Симеонов. Той покани Божидар Димитров. Той е вдъхновителят на патриотичните и фолклорни предавания още когато масово ни заливаха чалга и американски програми. Всички тогава се смееха на СКАТ. Оттам тръгна патриотизмът, който сега е много модерен.

– Колко голям е компромисът на сегашното ви участие, на Патриотите, във властта, каква е цената, която можете да си позволите да платите?

– Политиката е състояние на възможното. С 27 души правим немалко неща. Предстои да вкараме няколко много важни закона. Разбира се, компромиси се правят, но не и с основните ни ценности, не с основната ни идеология, със същността ни.

– В този смисъл ДПС още ли са „дървеници и тахтаби, които ще мачкате“, както казахте в парламента?

– Това е зло, което българският народ допусна. Защото, ако използвам тази метафора, говорим за паразити. Те са паразити, които нищо друго през тези 28 години на преход не правят, освен да се впиват в снагата на България и да смучат. Нищо друго. Някой да каже нещо позитивно, което те са направили за България?

– Не е ли вярна тезата, че ДПС е гарант за мирния преход, за непроливането на кръв?

– Това са пълни глупости. Абсолютни измислици. Това са твърдения, които защитават обръчите от фирми и краденето. Но има едно голямо „но“. Те съществуват вследствие на недостатъчната сетивност в душата на българина. Не сме дорасли толкова, че да ги изхвърлим. А как ще стане? На изборите. В никакъв случай не говорим за насилие. Ако българите излязат и гласуват всички заедно, тези нямаше да са в политиката. Те са част от този изначално заложен от Луканов модел на прехода.

– Какво е семейството ви?

– Имам пораснала дъщеря. Казва се Лиляна и е мениджър в една голяма фирма. Съпругата ми Катя е разследващ журналист.

– Как реанимирате от политическата умора?

– Ходя на фитнес. Преди години ходех на бокс. Мисля отново да започна да влизам в залата. Боксът е нещо прекрасно като спорт. Почивам си най-вече край морето в България. Дори извън сезона, когато е студено и над водата се стели мъгла. Плувам. Морето е най-голямата стихия за мен. Планината е красива, виждам го, знам го, но за нея нямам сетива. Не ме грабва така, както морето.

– Имате ли домашни любимци?

– Не мога да си позволя домашни любимци, защото това е отговорност. Ежедневието ни е толкова динамично, че няма да има кой да се грижи за тези същества. Не мога да оставя животинче на произвола на съдбата.

– Какви са литературните ви интереси?

– Живо се интересувам от окултизъм. Като духовност и философски насочености. Не като религиозен фанатизъм.

Източник: Агенция ПИК