Киро и Асен са комунистически режим, патологичната идеология, която изтри нормалната човешка съвест

От Фейсбук профила на Стоян Радев  

Виждам, че има сериозна загриженост да не се води „компроматна война“. Най-загрижени са тези, които получиха парламентарно представителство точно защото ползваха откровени компромати срещу политическия си опонент – ползваха ги във всяко свое публично изказване, накараха медиите да ги повтарят все едно са доказани обвинения и издадени от съд присъди, превърнаха ги в ключов образ на своите предизборни кампании.

Тези парламентарни сили, които влязоха във властта, благодарение на умишлено създадени внушения и видимата помощ на Държавна сигурност, на която после се отплатиха с подкрепа на ДС кадри за получаване на най-високи постове в държавната и местната власт, сега самоотвержено обясняват, че така не се прави и твърдят, че работят за реформи, които ще предотвратят подобни феномени. Но фактите от управлението им говорят за точно обратното.

Те влизат в безпринципни коалиции – от БСП и Слави до ГЕРБ и Пеевски, макар да са се клели пред избирателите, че няма да го правят. Под тяхно ръководство официалната помощ за Украйна беше отказана, за сметка на задкулисни сделки с неясни параметри. За предводител на борбата с корупцията назначиха дълбоко зависима от тоталитарните служби фигура, дискредитирана години назад и демонстрираща скандални зависимости и пристрастия в настоящето. По отношение на останалата им кадрова политика показателен обобщаващ пример стана техният куриозен министър на културата, който влезе в историята със своята шокираща липса на компетентност и с реставрирането на бузлуджанския Дом-паметник на БКП. Самите реформи, които предлагат, без изключение са подлагани на основателна критика от експерти и най-често водят до негативен резултат, защото са скроени не с оглед на същинска необходимост, а за да обслужат моментна, често персонална прищявка.

Та тези хора, изплували на вълната, вдигната от компромати, се оплакват от компроматни атаки и пак обещават, че ще се борят с корупцията и лошото управление. Безочието им е срещано само в годините на комунистическия режим, когато патологичната идеология беше изтрила докрай следите от нормалната човешка съвест. Оправданието отново е, че политическият враг е много лош. И да – лош е. Но тези борци срещу него се оказаха не решение на проблема, а съществена част от него.