„Дневник“ разтресе жълтите павета: Атанасов и Минчев се хванаха за гушата кой да е шеф

payimage-609543

Продължаваме промяната – Демократична България“ е на път да изпадне в трудна ситуация непосредствено преди ротацията през март, пише флагманът на жълтопаветниците „Дневник“. Два месеца преди предстоящата смяна на премиерите, която върви и с ротация на председателите на Народното събрание, коалицията ще обсъжда дали вместо Никола Минчев от „Продължаваме промяната“ на председателското място в парламента да седне съпредседателят на „Демократична България“ и лидер на ДСБ Атанас Атанасов.

 

Въпросът за евентуалната рокада в ръководството на парламента вече поражда напрежение сред депутатите в коалицията, а решението по всяка вероятност ще бъде взето чрез вътрешно гласуване, посочват източници на „Дневник“ във формацията.

 

Амбициите на Атанасов

 

Доскоро лидерът на ДСБ бе посочван като един от сигурните кандидати за Конституционния съд. В края на миналата година той не отрече възможността да се състезава за поста, но изрази съмнение дали би бил най-подходящата номинация за длъжността. Днес Атанасов подчерта, че няма намерение да се кандидатира за конституционен съдия и не мисли да напуска Народното събрание. Вместо това той намекна, че при ротацията на председателя на парламента е възможно да се включи в битката за поста, като специално подчерта, че в т.нар. джентълменско споразумение между ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“, сложило начало на съвместното им управление, не е изрично посочено, че сегашният председател Росен Желязков от ГЕРБ ще бъде наследен именно от Никола Минчев.

 

Според източници от коалицията причината Атанасов да обърне поглед към председателското място била настояването от страна на ръководството на „Продължаваме промяната – Демократична България“ той да се откаже от поста в Конституционния съд, тъй като формацията държала номинациите за регулаторите да не бъдат на политически лица, а на утвърдени експерти.

Тази теза бе изказана публично от Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“, която посочи, че „вместо да бъдат партийни функционери или роднини на наши депутати, искаме това да бъдат утвърдени експерти, които имат високи професионални качества и които се ползват с високо обществено доверие“.

Партийни членове определят мераците на Атанасов за поста като странни, предвид че той в качеството си на зам.-председател на 48-ото Народно събрание не е водил често заседания, а когато това се е случвало, е било по време на парламентарния контрол, който не изисква особени умения. Според част от тях по-нормалното би било именно Никола Минчев да оглави председателското място заради опита, който има в това си качество от 47-мия парламент. Други пък са на мнение, че Атанасов е по-подходящият претендент за поста, тъй като с тази позиция би увенчал края на политическата си кариера, а и изборът му би донесъл баланс между силите на „Продължаваме промяната “ и „Демократична България“ в парламента.

 

Трети посочват, че са поставени „пред свършен факт“ и не смятат, че каквото и да било гласуване в парламентарната група ще промени вече договореното между съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и лидера на ДСБ Атанас Атанасов.

 

За гласуване обаче настоявал самият Минчев, посочват източници на „Дневник“ от коалицията. Той бил подтикван да се откаже от надпреварата, но вместо да го направи, държал на това решението да бъде взето от парламентарната група. Това потвърди и самият той пред „Дневник“ като припомни, че при сключването на ротационното споразумение с ГЕРБ се коментираше, че именно той ще поеме председателското място след Росен Желязков. Минчев изтъкна, че парламентарната група трябва да реши кой да излъчи за председател. Според депутати обаче това създавало риск от разцепление в групата, тъй като и Минчев, и Атанасов имали поддръжници сред колегите си.

По информация на „Дневник поне половината от депутатите от „Продължаваме промяната“ щели да подкрепят Минчев, докато в „Демократична България“ нямало как да не гласуват за един от лидерите в обединението въпреки личните си предпочитания.

Засега заявките са, че въпросът няма да бъде обсъждан на първото заседание на парламентарната група и ще бъде разгледан по-нататък във времето.

 

По неофициални коментари от източници от парламентарната група на ГЕРБ депутатите на Бойко Борисов нямали намерение да се месят в избора на „Продължаваме промяната – Демократична България“ за председател на парламента. Според тях въпросът бил „вътрешнопартиен“ и стига кандидатът да е приемлив, ще го подкрепят.

 

А кой ще бъде конституционен съдия?

 

Оттеглянето на Атанас Атанасов от надпреварата за Конституционния съд неизбежно повдига въпроса кой ще предложи „Продължаваме промяната – Демократична България“ за поста. Срокът за издигане на кандидатури изтича на 11 януари, след като в края на годината Народното събрание откри процедурата по избор на конституционни съдии.

 

Засега неофициално в коалицията се обсъжда името на съдия Борислав Белазелков – уважаван специалист по търговско право, бивш член на Върховния касационен съд, пенсиониран през май 2021 г. През 2015 г. той беше номиниран за същия пост от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Между 2014 и 2018 е председател на Съюза на съдиите в България.

 

От страна на ГЕРБ пък засега най-споменаваното име за поста остава това на лидера на депутатите в парламента Десислава Атанасова. Според източници на „Дневник“, ако Атанасова бъде номинирана, то това било „развод по взаимно съгласие“, тъй като самата тя била сериозен противник на управляващата конфигурация, както и на Мария Габриел. Други обсъждани имена са тези на бившия министър на правосъдието Екатерина Захариева, както и на председателя на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков.

Народното събрание трябва да избере двама конституционни съдии от квотата парламента. Мандатите на Анастас Анастасов и Гроздан Илиев изтекоха още преди около две години, заради което в този период Конституционният съд заседава в намален състав – десет души вместо дванайсет. Разпределението е както следва: по трима души от квотите на Народното събрание, президента, общото събрание на съдиите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Всички те имат право на пълен 9-годишен мандат или съкратен, за да се спази заложената в основния закон схема за обновяване на състава на съда. През есента на 2024 г. изтича мандатът на още четирима съдии – назначените от президента проф. Мариана Карагьозова и Филип Димитров, избраният от парламента Константин Пенчев и избраната от квотата на съдебната власт Таня Райковска. Това означава, че през тази година ще бъде подменен половината от състава на Конституционния съд.