Жена помогна на двама души в беда. Защо никой друг не се отзова?

Често забравяме за доброто. В ежедневието си човек не винаги е подготвен да помисли дали може да помогне на друг човек. Дори той да се намира точно пред нас! Димитровградчанка даде три примера, в които не се е поколебала да помогне. Единствено и имала съмнение дали да разкаже за това.

„Чудех се дали да пиша пост, но в крайна сметка, е добре да го напиша.

Преди два дни на път за вкъщи един едър мъж падна пред мен, оставих количката на страна и веднага отидох да видя дали е добре, най-грозното беше, че всеки ме подминаваше и никой не се спря да ми помогне да вдигнем човека.

Днес сутринта излизам с количката заставам на пешеходната пътека и чакам. Една, втора, трета кола… няма братче, никой не ми спира. Както и да е, минах.

Отново днес към 10:30 се прибирам и виждам как една възрастна жена стои и се моли за нещо на всеки минаващ, но така и никой не я отрази, завъртях количката и минах покрай нея с цел да видя какво иска от всеки… Познайте, на тази жена ѝ беше станало лошо и даваше стотинките си на всеки минаващ, молейки се някой да ѝ купи вода. Отидох взех ѝ вода. Помоли ме също да и взема хапчета за сърце от аптеката (взех ѝ ги)..

Исках да напиша този пост, защото съм възмутена от отношението на хората един към друг. Какво ще ви стане ако спрете и помогнете на някой? Дори и с ваши пари да му вземете храна, вода или друго. Това може да са вашите баби, дядовци, бащи, майки, деца, дори може да сте вие. На всеки може да му стане лошо, всеки може да се спъне и да падне, спрете и помогнете бе хора,“ написа Десислава Неделчева.

Ето как коментираха постъпката ѝ:

„Един ден ще бъдат от другата страна и тогава ще разберат. Поздравления за вас.“

„Да, това опира до възпитание и човещина! Как ще подминеш човек, имащ нужда от помощ и ще се прибереш, да се храниш и да спиш? Какъв идиот трябва да си?“

„Губим човешки облик с много бързи темпове… Много често срещано явление, има и помагащи ,но са доста по малко.“

„То затова казват, че колкото повече опознаваш хората, толкова повече заобичваш животните…“