Легендата Панайот Панайотов проговори за срещата си с НЛО

Панайот Панайотов е сред легендарните имена на родната сцена. Изпълнителят печели Голямата награда на „Златният Орфей“ в две последователни години – през 1979 г. и 1980 г., което е без прецедент у нас. Първият път получава отличието за изпълнител, а вторият – за българска песен, с „Бащината къща“, която е по музика на Ангел Заберски. През същата 1980 г. Панайот печели и известния конкурс „Бургас и морето“, с песента „Момчето, което говори с морето“, която се превръща в емблематична за него. Талантът му е високо оценен и в чужбина и той е получавал няколко предложения да остане зад границите на страната ни.

– Г-н Панайотов, как сте?

– Тъжен съм. Моята тъга е скрита в това, че темата за разговора ни е скрита в евроатлантическите ценности, които ни заливат последно време. Правейки едно сравнение, когато вали много силен дъжд, това предизвиква наводнения, а след това може би и потоп. Така метафорично евроатлантическите дъждове много отдавна ни заливат и българските ценности са изтласкани на дъното, стъпкани и почти унищожени. Моята музика представлява и влиза в графата българските ценности. Положението е толкова сериозно и ме притеснява много фактът, че българската музика е застрашена, заливайки ни отвсякъде, ние, българските музиканти, сме толкова унижени, че мога спокойно да изкрещя „Помощ, давим се, помогнете ни“.

– С какво се занимавате сега, имате ли изяви?

– Разбира се, имам участия. На 18 август ще пея на традиционния събор във великотърновското село Марян. Това е любимата ми българска публика, далеч от всичко пошло и въпросните евроатлантически ценности, за които говорех. На 28 септември имам концерт в Сливен. Засега е това.

– Как преживявате смяната на поколенията и страх ли ви е, че младите вече се интересуват от друг тип музика?

– Никак не ме притеснява това, защото смяната в поколенията е естествен процес. За щастие имам мозък в главата си и мога да събера две и две, виждам, че както по мое време е имало смяна в жанровете, така това е един непрестанен процес, който не си избира време. Всеки нов български жанр, изпълняван от българи, има място в страната ни.

– Защо българите не искат да слушат българска музика?

– Защото една лъжа, като е казана 100 пъти, тя става истина. Вълната от внушенията, които ни втълпяват през последните години, започва да влияе на младите. Колкото по-млад е човек, толкова повече попива какво слушат връстниците му в чужбина. Тези, които искат да слушат българска музика, са по-малко, а по радиото и телевизията се опитват да угодят на по-голямата група, които слушат американска музика.

– Бихте ли запели рап, как гледате на тази музика, която се пее от доста по-млади певци по площадите?

– Пял съм рап през 84-85 година с група „Лира“, като бяхме в Скандинавия и пеехме в клубовете. Това не е нова материя за мен, но сега в момента няма защо да пея. Искам да съм там, където съм най-силен – песните за любовта, българските песни, славянските песни. Славянската музика е една много любима моя тема. Аз съм се учил от славянските поп певци. Здравко Чолич, „Парни валяк“ е моята любима поп група, хърватите са номер едно.

– Липсва ли ви „Златният Орфей“?

– Да! Това беше събитието на България. Целият народ се вторачваше в него. Аз съм носител на награди от двата конкурса на „Златният Орфей“ – единият за певци, а другият за гран при. От мъжете съм единствен, но това нещо се забравя и ми се иска да го напомня. През 1979 година спечелих конкурса за певци, а през 80-а с „Бащината къща“ на великия Ангел Заберски спечелих гран при.

– Повече трудности и препятствия ли сте срещал в житейския си път, или по-често нещата за вас са вървели гладко?

– Моят живот е пълен с трудни моменти, при мен нещата се случват по трудния начин. Това не е оплакване, но e факт. От точка А до точка Б обикновено избирам заобиколния път – пак стигам, но през доста перипетии.

– Блазнила ли ви е някога политиката. Бихте ли се включили в политическия живот под една или друга форма?

– Това е нещо далеч от мен. За моя радост не са ми и предлагали. Прекалено директен съм за политик. Такива като мене са на другия бряг. Макар че според мен вече участвам в политиката с това интервю, тъй като имах какво да кажа.

– Вилата ви е в близост до Царичина. Истина ли е, че там сте виждали НЛО?

– Не съм виждал, по-скоро съм ги усещал. Нашата вила е много близо до този район и рано сутринта, като стана и съм виждал някакви светлини, но съвсем бегло и набързо. Иначе съм ходил на Царичинската дупка и там, особено като вървя отгоре върху пръста и чувствам едни боцкания, като иглички по ръцете и краката – явно мястото има силна енергия.