Пандемията ще премине в състояние, в което на отделни места ще припламват взривове

Няма добро здравеопазване без лекари, на които хората да вярват. С тези думи издателят на „24 часа“ Венелина Гочева откри дискусията на тема „Как ще се справи българското здравеопазване с новите вълни от COVID, със страха на българина от последиците на болестта и с отказа масово да се ваксинира в глобалната пандемия? Защо “дългият постковид е най-голямото предизвикателство пред здравните системи”?

Дискусията е част от церемонията за връчване на отличията на „Лекарите, на които вярваме“ – една от основните инициативи на „24 часа“, чиято цел е да открои най-добрите медици в страната.

Разликата от досегашните вълни на коронавируса в България е доста по-добрата организация – има план, няма дефицити от лекарства, има условия за извънболнична помощ, обяви министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров.

Проблемите са, че не можем да преодолеем негативните нагласи към ваксинацията и липсата на народно събрание пречи да балансираме здравната система. Ще преживеем тази вълна, но ще си платим цената, че не се ваксинираме и здравната система се намира в лошо състояние, заяви още Кацаров.

Надявам се в новото народно събрание да бъдат извършени корекции в здравната система, която е тежко дебалансирана. Това смятам трябва да е първостепенна задача на едно бъдещо редовно правителство, защото значително ще подобри здравното състояние на нацията, заяви още министърът.

Здравната система и нейната промяна е свързана с лекарите, на които вярваме. Успешната реформа на здравната система трябва да постави в центъра пациента, който вярва на лекарите. Ако променим системата не да задоволява интереса на доставчиците, а да задоволява потребителите, ако децентрализираме системата и парите следват избора на пациента, бихме имали добри резултати. Трябва да се разгледа и собствеността. Не е правилно министърът на здравеопазването да е собственик на болници, той трябва само да пише правилата, заяви още Кацаров.

Доставчиците на услуги трябва да са в честна конкуренция, а потребителят трябва да има право да избира и осигурител. Най-важната стъпка е да се премахне монополът в задължителното здравно осигуряване, добави Кацаров. Според него демонополизация на НЗОК ще доведе до повишаване на здравните услуги и реално остойностяване на здравните услуги.

България не е най-зле в страна, има страни, които нямат нашия достъп до ваксини. Но сме на последно място в ЕС и до него можеше да не се стига, ако хората на власт бяха чули още миналата година препоръките на СЗО как да стигнат до умовете и сърцата на българите – честен диалог и послания, основани на доказателства, коментира проблемите на четвъртата вълна на COVID в България Михаил Околийски, експерт на СЗО в България.

Българите вярват на личните си лекари, а те не бяха въвлечени във ваксинацията. Вместо това бе дадена думата на съмнителни послания, които объркаха хората в страната, добави той.

България е на първо място по хронични болести в Европа и вирусът удари именно тези хора, тези, които пушат. Друг проблем е, че МЗ и останалите институции са с нагласата да се борят с пожари, липсва дългосрочната стратегия как да излезем от първото място по тези рискови фактори, заяви Околийски.

Той обърна внимание на умората на медиците и бърнаута в гилдията. Стресът и умората не се изследват, а трябва да се обърне внимание на психичното здраве на медиците, препоръча експертът.

Само 24% от медиците в България са ваксинирани с две дози, тогава е трудно да обясниш на гражданите защо трябва да се ваксинират, добави той.

Тази пандемия няма да изчезне, а ще премине в едно състояние на отделни места да припламват взривове, прогнозира епидемиологът проф. Радка Аргирова.

Вирусът може да се измени антигенно и ваксините вече да не вършат работа, а може и да се прехвърли към други животни, които да се превърнат в приемници на вируса, описа опасностите след отминаването на пандемията тя.

Намаляването на заразени или починали не означава, че е отминало и не трябва да ни успокоява, категорична бе Аргирова. Науката обаче вече не догонва вируса, а се изравнява с него, добави тя. Пример за това било навременното секвениране на британския щам, след което той постепенно изчезна.

Ваксината намалява рисковете и дава възможност на всички да работят нормално. Ясно е, че не мога да кажа кога ще приключи заразата, но се надявам на новите терапевтични решения и това да намали много смъртността от усложнения заради коронавируса, коментира управителят на фармацевтичната компания „Гедеон Рихтер“ Сергей Нозач.

„Вирусът е тук, за да остане. Другите болести обаче са също тук и пациентите се нуждаят да получават дълго време своята терапия в домашни условия“, коментира Кирил Николчев от компанията „Абви“.

Хората с хронични болести са под най-голям риск от заразяване с коронавирус и с най-тежки последствия, описа ситуацията той.

Николчев призова да се преосмисли издаването на протоколи за скъпи медикаменти на всеки шест месеца, което се прави от центрове, а често пъти е само разкарване на хората. Той препоръча да се даде възможност експертните комисии да могат да разглеждат тези пациенти по документи, ако са стабилни.

„В тази ситуация няма лесни отговори и прогнозите често катастрофират. Ситуацията е достатъчно тежка, за да я усложняваме и ние. В историята няма пандемия, продължила повече от две години и половина. И моята прогноза е, че човечеството ще преживее кризата. Но ще платим най-скъпо, защото се правим на умни и демократични“, коментира главният здравен инспектор доц. Ангел Кънчев. Той даде пример с проваления опит да се въведе здравния сертификат като вход.

И от правна и от морална гледна точка няма основания за атака срещу мерките, категоричен бе той.

Ние плащаме висока цена, даваме много жертви, но тепърва следват проблемите, ако продължаваме да сме медицинско гето. А ние сме точно това с ниския процент ваксинирани, заяви Кунчев. Според него тепърва България ще има международни проблеми заради ниската имунизация срещу коронавируса.

Кунчев специално благодари на „24 часа“, че не дава думата на антиваксъри за разлика от телевизиите, които са довели до това положение с уж желание за баланс в позициите.

Вирусът ще е сред нас докато има възприемчиви индивиди. Тоест или се ваксиниаш, или се разболяваш, категорична бе шефката на центъра по заразни болести проф. Ива Христова. Именно прехвърляйки се между възприемчиви индивиди вирусът мутира, обясни тя.

Има нов вариант C-1,2, който бързо мутира и трябва да се следи внимателно, разясни проф. Христова.

Трябва да обърнем внимание и на българите в чужбина, препоръча собственикът на „Комак медикъл“ Милен Врабевски. Той разказа как е организирал два мобилни ваксинационни пункта на границата със Северна Македония и резултатите са или много добри. Той помоли да се направят такива мобилни центрове и в Албания, Западните покрайнини, Молдова, Украйна – страни с големи групи етнически българи.

Проблем е спазването на правилата, коментира шефът на НЗОК Петко Салчев.

Пост-COVID синдромът не може да се лекува само по една клинична пътека, каза той на въпрос защо още няма такава пътека, финансирана от касата. Такава пътека ще се изпълнява само в 1-2 болници.

Салчев също подкрепи Кацаров за преструктуриране на финансирането на здравната система. Според шефа на НЗОК клиничните пътеки са изиграли лоша роля през пандемията, защото през цялото време чувал искания за изключения и усвояване на средства.

Салчев подкрепи предложението на министъра за много каси, но тогава да се махне от здравното осигурване социалната функция като примерно плащането на заплатите на лекарите в болниците.

Той критикува болниците, че нямат противоепидемични планове, а в началото на епидемията много не знаели какво е триаж.

„Години политиците в тази страна преди всичко разрушават и сега се учудваме, че берем тези плодове. 25 години непрекъснати хули срещу лекарите. До ден днешен в нито една пътека трудът на лекаря не е остойностен“, отговори лекарят на Медицинския университет-София акад. Лъчезар Трайков. Той окачестви положението като шизофренно.

„В тази ситуация не ни вярват за какво ли не, включително и за ваксините. Светъл лъч беше, когато започнаха да ни ръкопляскат. Но е обяснимо защо децата ни си тръгват от тази страна“, каза още той.

Акад. Трайков се противопостави на въвеждането на система „парите следват студентите“ в медицинското образование. Според него медицинските университети през последните 25 години са превели образованието през всички предизвикателства и си вършат работата прекрасно. „Много ви моля, нека не посягаме на това“, обърна се Трайков към здравния министър Стойчо Кацаров.

70% от миналите през болница заради коронавируса имат мозъчна мъгла и когнитивни нарушения, описа той последиците от дългия COVID. Ние вече знаем какво да се направи при неврологичните проблеми, клиничните пътеки знаем, че не са съвършени, но нека направим нужното, призова академикът.

Следващата вълна ще е от хора, на които е можело да помогне и не сме го направили, заяви Трайков.