Нидал Алгафари с гореща прогноза какъв ще е служебният кабинет и кой ще спечели извънредния вот

Нидал Ахмад Алгафари е режисьор, писател, политически PR. Завършва НАТФИЗ, специалност „Кинорежисура“. Автор и режисьор на студентското предаване „Ку-Ку“. Продуцент и режисьор на тв предаването „Наблюдател“. От юни 2002 г. до май 2004 г. е изпълнителен директор на БНТ. Автор на шест романа. Ето как той коментира политическата обстановка в страната в интервю за „Марица“.

– Г-н Алгафари, старт на оспорвана предизборна битка ли е оттеглянето на Красимир Ципов от ГЕРБ и принудителният избор на Камелия Нейкова от Има такъв народ за председател на ЦИК?

– Не е само предизборна история. ГЕРБ постъпиха правилно, като оттеглиха председателя си на ЦИК, тъй като той трябва да носи отговорността за протичането на предстоящите избори.

Беше ясно, че на всички останали партии ще им се иска да могат да сочат с пръст вини на ГЕРБ. Така партията на г-н Борисов поправи грешката си и остави решението в ръцете на президента и ИТН, т.е. прехвърлиха топката за евентуални проблеми при следващите избори в ръцете на президента, бъдещото служебно правителство, председателката на НС, председателя на ЦИК.

Приетото изборно законодателство със сигурност ще създаде трудности и ГЕРБ не искат да носят отговорност за сътвореното от депутатите от другите партии в 45-ия парламент. А хората на Слави Трифонов нямаха друг избор, освен да предложат своя кандидатура за председател на ЦИК и така ИТН ще носи законодателна и изборна отговорност.

– Какво показа краткият живот на 45-ия парламент?

– Това, което наблюдавахме е смешно и тъжно едновременно, дори трагично. Оказа се, че нито една от заявките, с които политическите формации на протеста влязоха в парламента, не се получи. Напротив, още от началото на дейността на 45-ото НС започна предизборна кампания. Всеки започна да предлага на ишлеме. Видя се, че няма как да бъдат изпълнени желанията на партиите, видяхме само тежък популизъм.

Стана като във вица за циганина, който отишъл на сватба и изсипал на младоженците куп бомбастични, но празни обещания, понеже подаръците се давали накрая. Дори се чудя как никой не предложи да се гласуват веднага 1000 евро минимална пенсия за българските пенсионери.

– Имаше ли разумен вариант за 45-ия парламент?

– Имаше вариант на разума, който не беше реализиран. Възможно беше трите системни партии, партии на статуквото, да преодолеят егото си, дрязгите помежду си и да съставят експертно-програмен кабинет с много ясни задачи, с който държавата да премине предизвикателствата в следващите 1-2 години.
Сега не успяха да го направят, но може би ще го направят в следващия или по-следващия парламент. В края на краищата ще разберат, че това е единственият възможен вариант. Партиите са наясно, че управление без коалиции е невъзможно, но им се иска това да са коалиции с партньори, близки до техните разбирания.

Естествено, много по-тежко е да се коалираш с хора, чиито разбирания са много различни. Българските политици трябва да се поучат от опита на колегите си в Германия, Белгия, Нидерландия, да осъзнаят, че в един момент държавните интереси са много по-важни от партийните.

– Какъв служебен кабинет да очакваме?

– Хората, подкрепящи президента, със сигурност ще кажат, че служебният кабинет е балансиран, въвежда ред. От другата страна ще обявят служебния кабинет за такъв, който цели ревизия, реванш, отмъщение. Вероятно единственото нещо, което служебният кабинет ще направи, е да се опита да изкара всякакви хвърчащи листчета с най-различни ужким далавери или зулуми, за да могат още повече да ударят по ГЕРБ.

Но по нашите географски ширини най-лесното е да се посочи някой като корумпиран или някоя жена да се нарочи като лека, защото нито за едното, нито за другото не се търси кой знае каква отговорност. Приказките са безплатни, казват в Сирия.

– Кой обаче ще реши важните за страната проблеми – Планът за възстановяване и устойчивост, актуализация на бюджета, ако се налага?

– Лошото е, че служебният кабинет няма да има правомощията на законодателството, на парламента, за да направи каквото и да било важно за държавата. Точно най-важните проблеми налагат съставянето на правителство на разума, при което трите системни партии ГЕРБ, БСП и ДПС, които имат добре подготвени кадри, да се обединят, да си разпределят сферите на влияние и да се опитат да измъкнат държавната каруца от блатото, в което започва да затъва.

– Очаквате ли предсрочните избори през юли да доведат до нова конфигурация в 46-ия парламент?

– Със сигурност ще доведат до малки различия – плюс-минус няколко мандата за партиите и коалициите. Ще има нови попълнения, които ще влязат, някои ще отпаднат. Но отново ще е много трудно съставянето на правителство в мечтания вариант от хората на Слави, които искат 121 мандата, или пък ГЕРБ да имат мнозинство с Патриотите например.

Напротив, винаги ще се стига до това, че трите големи партии, ужким сочени като врагове, ще трябва да направят стъпка една към друга. Виждали сме правителства на ГЕРБ и ДПС, виждали сме правителства на БСП и ДПС, виждали сме всякакви варианти. Няма нищо страшно в това трите големи партии да преодолеят дрязгите си и да си разпределят сферите на влияние.

– Кой все пак рискува най-много да се подхлъзне на следващите избори?

– Смятам, че ще се подхлъзнат всички, до един. Еуфорията покрай протестите, покрай желанието за промяна, беше стигнала върха си. Да стигне до нов връх ще е много трудно, по-скоро ще се слиза надолу, което означава, че ще намалеят избирателите за партиите, които искат да променят – хората на Слави, на Демократична България, на Мая Манолова. Вероятно и БСП ще намалят резултата си, докато ГЕРБ може би ще запазят или ще увеличат малко процентите си. Смятам, че ДПС са с най-голям шанс за увеличение на избирателите.

– Ще се справят ли избирателите с машинното гласуване?

– Ще има част, които няма да могат – предимно по-възрастните хора, гласоподаватели предимно на БСП. Ако беше само на една страница на екрана, щеше да е по-лесно, но когато трябва да се прелиства, на възрастните хора вероятно ще им трябва помощ. А когато се наложи някой да покаже как става, ще става намеса на изборите.

– Как сложната ситуация ще се отрази на амбициите на президента Радев за втори мандат?

– Все още не се знае как ще преминем през служебния кабинет и следващите избори. Президентът започва да приема вече повече негативи, отколкото позитиви, както досега. До един момент той беше лидер на опозицията, с което дори навреди на БСП, като им отне имиджа на опозиционери. Това удари социалистическата партия на изборите на 4 април, тъй като много хора не ги възприеха за опозиция. Дотук Радев печелеше, оттук нататък може само да губи, след като е стигнал върха си. Много зависи от това дали Бойко Борисов ще пожелае да подари на Радев и втори мандат, както му подари първия.

– Да очакваме ли все пак добра развръзка след новите избори?

– Напротив, ще става все по-тъжно – чакат ни много тежни предизвикателства. Това, което се случва между САЩ и Русия е плашещо и е спорно дали сме подготвени за конфликт, който съзрява между великите сили, при поможение, че сме толкова разединени. Не знам дали политиците отчитат случващото се в Турция. На 20 май има избори в Сирия, чиито резултати могат да причинят нова бежанска вълна.

За съжаление досега не съм чул мнение за политическата ситуация навън от нито една от трите формации на промяната. Единствената реакция беше критика на отношението на Кремъл към опозиционера Алексей Навални.

Никой не говори за проблема ни със Северна Македония, никой от новите партии не обяснява какво ще правим оттук насетне с пандемията, какво ще правим при евентуална бежанска вълна от Сирия след изборите или от Афганистан след напускането на американските войски. Може би хората от партиите на протеста не си дават сметка за важността на тези проблеми, докато те не почукат на вратата.