Куриоз по нашенски! 34-годишен циганин от село с 20 жители е собственик на 49 фирми…

Освен в Родопите те били регистрирани в Чернолик, Кости, Българи, Метличина, Сяново

“Никакви фирми няма тук. То хора не останаха, как да дойдат фирми”, казват в смолянското с. Киселчово.

Селцето с 20-ина възрастни жители е до границата с Гърция. Половината му къщи са необитаеми, а пътят пропада и вече не личи да има асфалт. Планинската махала обаче се оказа като офшорна зона за няколко фирми. За по-малко от година на несъществуващи улици и номера са регистрирани 19. Управител им е 34-годишният циганин Людмил Петров от видинското село Синаговци.

Общото между всички е, че са източени, преди да му бъдат продадени

Това е открито при прокурорска проверка. На негово име има общо 49 фирми – освен тези, които са с регистрация в Родопите, има и в селца като Чернолик, Кости, Българи, Метличина, Сяново.

Преди време прокурор от Варна предявява иск пред Смолянския окръжен съд да се прекрати дружество, собственост на палестински гражданин, защото повече от 3 месеца е без управител.

Делото било пренасочено към Смолян, защото на същото дружество управител става Людмил Петров и мести седалището си от Варна в Киселчово.

В селото недоумяват как може да се измислят такива далавери. Киселчово се прочу с пословична честност. Преди години имаше много хора в тефтера с вересиите в единствения магазин. Един ден тефтерът бе намерен наяден от мишки. Магазинерът Славчо Антонов-Хачо обаче нямал друг опис на дължимите суми и призовал хората да си върнат борчовете по памет. Тогава 35 борчлии му върнаха всичко до стотинка.

Постъпката на Киселчово бе оценена от в. “24 часа” и селото бе отличено в кампанията “Достойните българи”.

Пощенският код – 4765, отбелязан в документите при регистриране на източените фирми, е верен. Затова редовно пристигат писма до кмета – този на село Могилица, тъй като в Киселчево няма кмет.

“Никога не е имало улици и номера в Киселчово. Връщам кореспонденцията, понеже знам, че такива улици и хора няма”, казва селският управник на Могилица Милко Кисьов.

С регистрация в граничното селце е свързана фирма с нягогашния козметичен гигант “Ален мак”. Тя е приватизирана през 1993 г. Бизнесът ѝ запада след загубата на руските пазари. През 2002 г. заводът е купен от Петър Терзиев, зет на последния премиер от времето на соца Георги Атанасов. След това компанията с повече от 100 г. история е обявена в несъстоятелност от съда и имуществото ѝ се разпродава.

“От години нямам нищо общо с компанията”, коментира Терзиев пред “24 часа”.

Появилото се ново дружество “Ален мак България” АД също не обслужва дълговете си и впоследствие е обявено в несъстоятелност. В отчета за 2013 г. пише, че дългосрочните му пасиви са в размер на 8,769 млн. лв., почти 8 млн. – към свързани лица.

Две години по-късно одиторът дава отрицателно мнение за финансовия отчет на дружеството. Предишният съвет на директорите е заличен през 2017-а окончателно.

Според Търговския регистър АД-то е еднолична собственост на Людмил Петров, а регистрацията му е преместена в Киселчово на несъществуващ адрес. Синдиците разпродават имуществото на козметичния комбинат, но остава проблемът с марките.

Рудоземската козметична компания “Рубелла” предлага и заплаща за популярните брандове шампоани “Па-па”, крем за бръснене “Каро”, паста за зъби “Поморин” и др. Идеята на собственика на “Рубелла” Красимир Митев е да ги развива и да ги върне на пазарите, където са популярни и познати.

Преди предприятието да бъде обявено в несъстоятелност обаче, шефовете на “Ален мак” са прехвърлили всички марки и дизайни на друго дружество.

“Платихме над 1 млн. лв. за марките, предложени за продажба от синдиците

Въпреки това на пазара все още има продукти, които се продават с тези брандове. Някой все още произвежда кремове за бръснене и паста за зъби с марките, които “Рубелла” притежава”, казва Митев.

Тези незаконно произведени продукти се продават в стотици магазини в цялата страна, включително и в Рудозем, заявиха от “Рубелла”.

Регистрираната компания “Ален мак България” АД в Киселчово има за предмет на дейност производство и реализация на парфюмерийно-козметични изделия, паста за зъби и суровини за тях, търговия в страната и чужбина, научноизследователска и развойна дейност в областта на парфюмерийни и козметични изделия.

“Людмил Петров не е идвал в селото доста отдавна

Чух, че бил в София, а после в чужбина, нямам представа къде е. Тук са баща му и сестра му. Преди време идваха да го търсят от НАП за някакви фирми и данъци, но какво е станало, не разбрах”, каза Иван Иванов, кмет на видинското с. Синаговци.

“Направена е проверка. По данни на негови близки преди около 2 седмици е напуснал страната. За мен буди подозрение легитимността и наличието на толкова дружества на едно лице, още повече с регистрация в Киселчово, където няма улици и номерации. А и това, което е посочено като номер, не съществува.

Проверка на полицията на място не установи да има седалища на фирми”, каза зам. окръжният прокурор на Смолян Недко Симов. Тепърва предстои да реши какви правни действия да се предприемат по случая, но определено има съмнение за легитимността на дейността на дружествата.

Най-куриозната регистрация е в напълно обезлюденото от 1984 г. Чамла. Селото е на над 1600 м и в него са останали няколко порутени постройки.Чамла обаче не е отпаднало от масивите на НСИ и ГРАО.

Регистрираната фирма на Петров – ТСР-07 ЕООД, в Чамла извършва куп дейности като като покупка и продажба на стоки, комисионни, спедиционни, превозни, складови и лицензионни дейности.

Селото нашумя през 2006 г., когато бизнесменът Васил Божков изкупува над 200 декара от земите на Чамла.

“Досега собственикът им не е започнал да реализира върху тях инвестиционни проекти, все още текат сделки за земи. В Чамла няма никакви хора и дейност”, каза кметицата на Мугла Даниела Кубинска. Тя бе доста изненадана, че някой може да е регистрирал адреса на фирмата си в село без нито един жител.

“То няма път въобще до Чамла”, недоумяват в Мугла.