Васил Терзиев не може да повярва какво написа „майката“ на Кирил Петков, след срама му нощес

Сега да кажа /от висотата на възрастта си/, че децата и внуците на хората от властта, тези от разните ЦК-та, Побитбюра, ДС-та и тем подобни, си живееха един напълно, ама напълно обикновен социалистически живот.

Като ученик в централно училище аз дори мога да каже, че в класа ми имаше няколко такива съвсем, съвсем обикновени деца – на политбюра, цеката,десета ит.н.

Живееха си съвсем нормален социалистически живот, който включваше триразово хранене с доставка до дома на луксозна и недостъпна за простото социалистическо население храна. Знам, щото няколко пъти бях поканена на такъв обяд от мил мой съученик, син на някакви политбюра.

Иначе си живееха напълно нормално!

Вярно, че като стана радиацията, като днес помня беше май и валеше дъжд, та тогава тези деца на дс-та, цк.та, политбюра и тн бяха качени без коментари на едни луксозни коли и автобуси и бяха заведени по резиденциите на властта, на затворени прозорци, че да не дишат радиацията, докато ние, идиотите си се разхождахме под радиационния дъжд и никакви слухове за опасност дори не витаеха в обществото.

Но от първа ръка мога ясно да кажа, че да си дете на дс-та, политбюра, цк-та и други подобни не беше нищо особено.

За това никак, ама никак не разбирам защо се повдига този въпрос точно сега.

Аз бях дете на недоубитата буржоазия и също си живеех много добре. Добре си спомням.

Спомням си, че имах една съученичка Мария, която беше направо внучка на убитата буржоазия, то дядо й били бил министър, преди да дойдат комунистите да ни освободят.

Та на нас двете с Мария ни беше забранено, ама абсолютно забранено да говорим за родителите си и дядовците си и въобще, най-добре да си стоим двечките тихо и да гледаме да не привличаме вниманието.

Днес, абсолютно случайно ме спря на улицата дама на моята възраст. Внучка на убитият пред очите на цялото си семейство, първи съпруг – фашист на осиновителката ми. Та тя, дамата вече 50 години не може да извади смъртен акт на дядо си, че се води безследно изчезнал, ама не се оплаква. То не и за оплакване…

Какво му е лошо на това, че точно сега пък да започна да се оплаквам?

Наистина не разбирам защо се повдигат такива въпроси. Толкова неактуално и толкова неуместно!

От профила на Диана Дамянова, майка на проекта „Продължаваме Промяната“