Дясната ръка на Стефан Янев: Слушам Киро до натовеца, ми той няма мисъл, няма собствен глас

Не вярвах, че за 20 минути могат да се изговорят толкова клишета и да се избълват толкова празни словесни форми. Ще рече човек, че тези хора нямат собствена мисъл. Ако чуя още веднъж „говорим в един глас“, мисля, че ще трябва да купувам я нов телевизор, я нов лаптоп. Толкова пък да нямат собствен глас тези хора, че все трябва да пригласят.

И добре, де, ясно е, че ние сме НАТО! Като го повтаряте не ставаме повече „НАТО“, но пък ми се струва, че май ставаме по-малко „България“. Да, страната ни е член на Алианса и по презумпция би трябвало да е равноправен участник в процеса на взимане на решения, т.е. субект в този процес. Струва ми се обаче, че нашето участие при взимането на решения през годините е било базирано на следния принцип: повече да се слуша, по-малко да се говори, а най-добре да се мълчи и изпълнява. Ние сме НАТО, а защо се страхуваме да говорим и да имаме собствено мнение?! В този ред на мисли, както и в контекста на нашия цивилизационен избор, имам въпрос.

Тези ценности, за които говорите, как точно да ги консумираме сега? Нямам против тях, разбира се, даже много ми харесват, ама могат ли с тях българските граждани да напазаруват за семействата си, да си платят сметките или пък да ги сготвят някак? Съжалявам, че се налага да преместя фокуса от фундаменталната значимост на тези ценности до тяхното битово проявление, но леко започвам да се притеснявам за физическата екзистенция на българските граждани. Не че нещо, но е време вече да операционализираме някак тези висши ценности”.  

От профила на бившия зам.-министър на отбраната Ралица  Симеонова