Ад зад вратите на болница! Лекар за пациент: Че кой е той?! Нали ти казах, че той няма шанс!

Галина Декова е загубила съпруга си малко преди Коледа, който е постъпил на лечение в УМБАЛ Канев, предава dunavmost.com.

Г-жа Декова е изляла своята мъка и подробно описва какво се случва зад вратите на болничното заведение.

Споделяме тъжната история на жената без редакторска намеса:

Пиша тези редове в памет на моят съпруг Сашо Калчев Баев, въпреки че за власт имащите – аз съм г- жа НИКОЯ.

На 27.11. извикахме линейка, която дойде бързо, лекарката ме попита – Пуши ли, пие ли, има ли диабет? Отвърнах, че от 22 години не пуши, пие рядко и няма диабет! Изгледа ме и каза – Ти го изкара без пороци! Вземаме го!

Внукът ни, който е на 22 години, тръгна с тях и когато се върна ми каза – Бабо, това е номерът на който можеш да звъниш за информация за състоянието на дядо. Направиха му тест – отрицателен е, но в понеделник ще му направят пак. Дядо е с двустранна бронхит пневмония .

Нагласих му нещата, които да занесе в болницата. Нямах търпение телефонът да пристигне при Сашо, исках да чуя гласът му! В понеделник му правят нов тест – положителен и от 10 етаж го местят на 12, въпреки че и двата етажа са ковид отделения и естествено нас ни карантинират.

Във вторник женски глас ми се кара по телефона – Сашо има непълни здравни осигуровки от 2016 година, веднага ги заплатете и утре идете да дадете 3 банки кръв!

Обяснявам, че сме под карантина и че сме живели в Австрия и той там има здравно осигуряване. Но тя продължава да ми крещи и каза – ВЕДНАГА ПЛАТЕТЕ!

На следващият ден по телефона разговарях с дъщерите си. Наложи се едната да отсъства от работа 2 дни за да заплати здравните осигуровки – първо НАП – дават пълномощно, което Сашо трябва да подпише, после болницата, пак НАП. следва банка и на следващият ден получихме бележка от НАП, че е платено и трябва тая бележка да се занесе в отделението.

В сряда 4 човека са пред кръвният център – 2 връщат. Не искат кръвна група ”В“. Обаждам се на същата жена в отделението – Върнаха 2 дарители ще търсим и ще дарим кръв за Сашо – естествено плача и сега ме е яд, защо не я накарах да ми се представи! – Не се прави на луда, отпред има хора които срещу заплащане ще ”дарят” кръв – това е отговорът който получих. Звъня на зет ми и той на другия ден дари кръв в Разград.

В четвъртък е първото преливане. Над вечер Сашо ми звъни, смее се, чувства се добре, но казва: Докато не източат здравната пътека няма да ме пуснат – Не говори така – аз му се скарвам – ще те чуят. Казва ми какво иска за ядене и така говорихме повече от 15 минути. Звъннах на телефона за информация – Сашо е добре, храни се, разхожда се, сатурацията му е над 91% и не се нуждае от кислородна маска.

Радостта ми е неописуема и за пръв път спах без хапчета. На другият ден втора банка кръвна плазма и започна да се влошава, понеделник вдигна температура 38 градуса, вторник , сряда и в четвъртък 3 банка плазма и съвсем се влоши, едвам го чувах.

В събота той ми звънна, помоли ме да разговарям с лекар да го пуснат да си дойде, от няколко дни не е ходил до тоалетна. Търся лекар – няма! Звъня в сестринската стая – моля да му дадат нещо. Обаждам му се – Сашо, лекар няма! Казах на сестрата за състоянието ти, ще ти дадат нещо, моля те стегни се! – Добре – отвръща той – донесете ми тоалетна хартия! – затваря. Внукът ми веднага тръгва да му донесе тоалетна хартия, мокри кърпи и домакинска хартия.

В неделя пак отива, носи храна на дядо си, но малко след това са му звъннали – Дядо ти е изместен в интензивно отделение!

В 17:30 часа звъня – вдига ми лекар – Какво е състоянието на Сашо Баев? – отговорът е – Че кой е той? – обяснявам, че малко след обяд е преместен при тях. – Чакай да погледна – предполагам, че е погледнал в компютърът си – ооо, той е много зле и защо не сте го ваксинирали – затваря ми!

В понеделник 11:30 искам сведение – лекарка ми отговаря – Той е на апаратно дишане. – и затваря. Вечерта в 17:30 пак звъня – Нали ти казах, че той няма шанс! – Докторе, как няма шанс? – крещя и се моля да го спасят! На 60 години е и никога не е боледувал – моля се, но ми затварят. През нощта в 00:15 са звъннали на внука – Дядо ти почина, елате в 8:00 часа за документите .

Отиваме аз, дъщеря ми и внукът в интензивно ковид отделение . Жена се показва само с манта и пита защо звъним. Внукът обяснява и тя започва да ни се кара – Карантинирани сте, как може да идвате?

А ти си вдигни маската над носа! – и ме гледа – Не мога, сълзите ми капят и трябва да си бърша носа. Карантината ни отдавна свърши, днес е 18-ти ден – Нямаме такъв, търсете си го на 10 етаж! – отиваме – Няма такъв – отговаря пак една жена с маска под брадичката и с манта – вървете на 12 етаж! Отиваме, излиза пак жена по манта с маска, обясняваме и тя ни тръшва един чувал с вещите на Сашо! Дъщеря ми я пита за телефона и ланеца му! Връща се с един пакет – дава ги! Пита кой ще попълни документите, казвам дъщеря ми, аз нямам сили. Влязоха, но след малко излизат и започва оплюването ми: Ти не си му никаква! – Как не съм, та ние живеем заедно на един адрес от 27 години! – Не ме интересува, да дойде негов кръвен роднина!

Та така е в нашата държава!

В Австрия след 5 години съвместно съжителство бяхме семейство, а тук сме чужди!

Искам някой да ми отговори, защо ковид се лекува по протокол, защо в ковид отделенията са с манти и обикновени маски?! До кога ще ни връщат 5 години за здравно осигуряване, след като не си ползвал услугите им?! Кога ще имаме здравноосигурителни лични карти? Защо цените ни са европейски, а здравеопазване нямаме?!

Какво ли да кажем за персонала обслужващ болните – пълна катастрофа.