Ужас! Половин България е застрашена от недостиг на вода

Част от страната ни е изправена пред сериозен риск от дефицит на вода. За този проблем еколозите сигнализират отдавна, но до момента няма взети мерки.

Доклади от преди година показват, че голяма част от територията на страната ни се намира в ситуация на екстремни нива на воден стрес. Той достига показатели от 80% на риска от проблеми с осигуряването с прясна вода в почти цяла Западна и Южна България, включително районите на София, Пловдив и Стара Загора, а част от Родопите са с високи нива на воден стрес и индекс от над 40%. Водопреносната мрежа в България е в тежко състояние – в основната си част тя е твърдe стара.

Друг проблем освен загубата на вода по мрежата, е ситуацията с въглищните централи. Според последни доклади, водните ресурси в Източномаришкия речен басейн са застрашени в резултат от огромните количества вода, използвани за охлаждане в енергетиката, както и от задълбочаващите се климатичните промени.

Това е изводът от новия научния доклад „Неутолимата жажда на енергетиката“ на организацията, създаден съвместно с учени от университета в Лайден, Нидерландия.

Според изследването настоящата национална политика за енергетиката, която предвижда запазване на въглищни мощности отвъд 2030 г., предразполага към продължаващ значителен натиск върху водните ресурси в района. В източната част на Маришкия басейн са съсредоточени 90% от електропроизводството от въглища в България. В същото време се очаква той да бъде сред най-силно засегнатите от климатичните промени в цяла Европа. Тази тенденция несъмнено би застрашила сигурността на електроенергийно производство, но също така би увеличила конкуренцията за вода между местните потребители, селското стопанство и друга промишленост в този икономически добре развит регион на България.

„Енергийната политика на България в момента е политика на бездействие и празни надежди. В нея няма ясен срок за спиране на използването на въглища и справедлив преход към производство на енергия от слънцето и вятъра. Предстоящите избори биха могли да се превърнат в отправна точка за реформа в енергетиката, но за целта е необходимо политиците да предприемат смели действия, а избирателите активно да ги изискват и след датата на вота,“ коментира Меглена Антонова, ръководител на кампаниите на „Грийнпийс“ – България.

Продължаващата експлоатация на комплекса „Марица-изток“ в бъдеще може да предизвика сериозен воден недостиг в два от притоците на р. Марица: пряко в река Сазлийка, а в река Тунджа – чрез отклонението, което поддържа непрекъснатата необходимост от вода в яз. „Овчарица“ за охлаждане.

„Много региони вече изпитват недостиг на вода за електроенергийно производство поради климатичните промени — тенденция, която вероятно ще се запази. Конкретно по отношение на река Марица, промените в климата до 2050 г. понижават още повече минималния воден отток през сухите месеци. Това предвещава висок риск от суши и ниско наличие на вода не само за производство на енергия, но и за битови, селскостопански и други индустриални нужди. Ако използването на изкопаеми горива продължи и в бъдеще, това само ще подсили тази тенденция. Определянето на крайна дата за използването на въглища за производство на енергия е най-важната политическа стъпка за разрешаване на този проблем,“ заяви Д-р Ранран Уанг от изследователския екип.

За първи път се прави симулация на въздействието на комплекса „Марица-изток“ върху водните потоци и недостига на вода в региона в бъдеще, като се използва сложно моделиране при три различни климатични сценария и два различни варианта на енергиен преход. Към моделирането е добавено и използването на вода за електропроизводство. Това позволява бъдещите последствия върху водните ресурси, причинени от комбинираното въздействие от климатичните промени и енергийното развитие, да бъдат симулирани в безпрецедентно детайлен мащаб.