4 месеца издирват жесток убиец, той се хвали: Живея добре

Четвърти месец полицията издирва овчаря Динко Вълчев от бургаския квартал “Банево”, осъден на 18 г. затвор за убийството на търговеца на животни от Айтос Бехчет Исмаил през март 2015 г.  Обвиняемият е обявен за общодържавно издирване на 4 ноември м.г., макар да изчезва още в края на юли същата година, пише „24 часа”. 50-годишният овчар духва точно месец след като е осъден на първа инстанция.

Когато на 16 юни 2020 г. Бургаският окръжен съд го признава за виновен и го осъжда на 18 г., му налага мярка за неотклонение парична гаранция от 1000 лв. Така Динко си тръгва от Съдебната палата като свободен гражданин и се прибира в къщата си в кв. “Банево”, а адвокатът му обжалва присъдата на първоинстанционния съд в Апелативния. Прокуратурата обаче внася протест, като настоява убиецът да бъде пратен зад решетките. Заради задействаната процедура по протеста Вълчев така и не внася паричната гаранция. Минава точно месец, докато на закрито заседание от 16 юли 2020 г., Апелативният съд изменя мярката на Вълчев от парична гаранция в задържане под стража.

Но когато екип на Съдебна охрана отива в Банево да го прибере, от овчаря няма и следа. Запознати твърдят, че Динко е избягал още през юли м.г. и недоумяват защо е бил обявен за общодържавно издирване едва през ноември. Източници на “24 часа” разкриха, че откакто е напуснал “Банево” беглецът на няколко пъти се е обаждал на свой познат, на когото разказал, че работел в голямо предприятие далеч от Бургас, печелил добре и живеел тихо и кротко, като почти не излизал от фабриката. Надявал се един ден съдът да намали присъдата му.

От прокуратурата пък са убедени, че осъденият овчар нямаше да се превърне в беглец от правосъдието, ако веднага след произнасянето на присъдата бе задържан – още в съдебната зала.

Съдът обаче изтъква факта, че по време на целия процес подсъдимият за жестокото убийство е бил без наложена мярка за неотклонение. “Предвид обстоятелството, че Динко В. към момента на внасянето на обвинителния акт и до приключване на съдебното производство с присъда не е бил с взета мярка за неотклонение. Предвид постановената спрямо него осъдителна присъда и с оглед размера на наложеното му наказание, съдебният състав е преценил, че следва да вземе мярка за неотклонение, за да обезпечи изпълнението на присъдата.

Същевременно, доколкото към онзи момент подсъдимият е имал добро процесуално поведение, винаги е бил намиран на местоживеенето си и не е ставал причина за отлагане на делото, съдът е преценил, че най-подходяща за целта се явява мярката за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 1000 лева. Съдът е наложил на подсъдимия и мярка “Забрана за напускане територията на Република България”, се казва в официално съобщение на Бургаския окръжен съд до медиите.

От държавното обвинение обясняват липсата на мярка за неотклонение по време на съдебния процес с изтичането на максималния законоустановен срок, за който тя може да бъде наложена. Справка на “24 часа” установи, че този срок е изтекъл през януари, 2017 г. Дотогава (общо година и половина – б.а.) Динко е бил с различни мерки за неотклонение.

“Въпреки нашите протести съдът измени последователно мярката му за неотклонение от “задържане под стража” в “домашен арест”, “подписка” и “гаранция”, коментира окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев, който е и наблюдаващ прокурор по делото.

Динко попада за първи път в ареста в края на юни 2015 г. – три месеца след убийството на 47-годишния Бехчет Исмаил. Макар че труп липсва, първоначално овчарят признава за убийството, но после се отрича от показанията си и хвърля вината върху ратая си Райно Иванов. Той пък твърди, че убиецът е Динко, и така двамата взаимно се топят за смъртта на Бехчет.

Търговецът пристига в кошарата на Динко в землището на село Изворище сутринта на 10 март, за да купи агнета. Двамата се познавали, тъй като Бехчет и друг път посещавал фермата на Динко. Във фаталния ден обаче мъжете се скарали за цената на едно агне. Динко го продавал за 150 лв., но Бехчет предложил да го вземе за 60 лв., а с остатъка от парите да покрие стар дълг на овчаря за фураж към трети човек. Динко обаче категорично отказал, а Исмаил налетял на бой, но се подхлъзнал и паднал. Тогава овчарят грабнал метален прът и ударил с него търговеца няколко пъти по главата.

След като се уверил, че пребитият мъж не дава признаци на живот, овчарят опитал да премести трупа, обаче не успял. Тогава заедно с Райно вързали краката му с въже за един от автомобилите на Динко и така издърпали трупа до огнище, което се намирало на няколко метра от местопрестъплението – край една от празните кошари във фермата.

За да заличи следите от убийството, Динко полял мъртвия Бехчет с бензин, затрупал го с автомобилни гуми и ги запалил. Кладата с човешкото тяло горяла цяла нощ.

Докато трупът на търговеца изгарял, Динко не мигнал – нарязал купето и шасито на автомобила, с който пристигнал Исмаил. На сутринта отишъл край кладата, за да види какво е станало с тялото. От него се виждали само черепът, гръклянът и част от торса. Убиецът натоварил остатъците, гумите и пепелта от огнището и ги изхвърлил във временно сметище в североизточния край на кв. “Банево”. Недоказани по време на разследването остават подозренията, че част от вътрешностите на убития са били изядени от кучетата на овчаря.

Остатъците от колата на жертвата Динко също изгорил. Оставил само двигателя, което се оказало фатална грешка, тъй като той е намерен по-късно при претърсването на фермата. Случаят започва да се разплита, когато работниципопадат на човешките останки на сметището.

Междувременно изчезналият Бехчет е обявен за издирване. На 27 юли 2015 г. полицията отцепва района около кошарата край Изворище и я преобръща наопаки, но не намира нищо освен двигателя на автомобила на айтоския търговец. Така разследващите се озовават на местопрестъпление без труп, без никакви улики и дори без капка кръв,които да свържат овчаря от “ Банево” Динко Вълчев с убийството на Бехчет Исмаил. За следи от човешка кръв са изследвани 30 брадви, открити в кошарата, но се оказва, че кръвта по тях е само от животни.

Пробивът по този изключително заплетен случай идва месеци по-късно, след като шепата обгорели човешки кости, намерени на сметището край “Банево”, са изпратени в Съдебно-генетичната лаборатория при Института по съдебна медицина към Медицинския университет в град Инсбрук, Австрия. Обвинителната теза на прокуратурата е потвърдена благодарение на заключението на уникална по своя род експертиза, доказала ДНК на жертвата чрез т.нар. митохондриален анализ. Чрез него се установява принадлежността на едно лице към майчината родствена линия. В случая е била взета ДНК от майката на Бехчет – Радие Халилова, припомня прокурор Георги Чинев, който се свързва с австрийските учени