Орлин Горанов проговори за най-големите си страхове

Певецът, който е любимец на поколения българи, се справя толкова добре с новото си ампоа на водещ, че много хора ще кажат, че се занимава с това цял живот. Разговорите с него по традиция са пълни с много истини, но и с много усмивки, на каквито залага и в ролята си на тв водещ. А в интервю за Show.blitz.bg той говори за коронавируса и за най-големите си страхове.

– Г-н Горанов, забавно-познавателното шоу „Последният печели“ по БНТ, на което сте водещ, вече може да се похвали със завидна аудитория, за която до голяма степен сте „виновен“ и вие с приветливия начин, по който го водите. Вече имате и 100 издания зад гърба си!

– И аз съм много радостен от тези реакции. А тези 100 издания вече, които минаха, не съм ги усетил, по-скоро усещането е, че сякаш първото бе онзи ден. Движим се в страхотно темпо и не ми остава даже време да си задам въпроса кое подред предаване е.

– Прави впечатление, че се справяте много добре в ролята си на тв водещ.

– Благодаря за тези думи. Целта на предаването беше да се случва без абсолютно никакви претенции, да бъде в праймтайма – между 19 и 20 ч., когато хората да си припомнят някои неща, да понаучат други. И на този етап целта е оправдана и постигната. Изключително съм впечатлен, че в студиото идват страшно много знаещи хора. В 100-ното ни издание, например, стана победител за пореден път един 33-годишен младеж, който показа невероятни знания в много и различни области. Това е избор на всеки – дали иска да знае и дали може да научи някои нови неща.

– Вероятно и вие самият в движение научавате мното нови неща…

– О, да, разбира се. За тези 100 издания вече, вероятно са ми минали над 900 въпроса, така че неминуемо научавам нещо ново. Като цяло обаче, гледам да се забавлявам така, както искам да го правят и участниците, докато мерят знания и бързина. Все пак „Последният печели“ е забавно предаване.

– Къде се чувствате по-комфортно – на сцената като певец или в ролята на тв водещ?

– Хм… труден въпрос. Няма как да се отговори на него, защото и на двете места се чувствам еднакво комфортно. В крайна сметка моята задача и в двата случая е по някакъв начин да забавлявам публиката.

– Как гледате на сравненията с Ники Кънчев и „Стани богат“, което той водеше дълги години?

– Нямам никакъв проблем със сравненията. Ако критиката е градивна, аз съм за. Освен това никога не съм се старал да имитирам, когото и да е било. Старая се да бъда максимално себе си и да предложим един нов формат, в който, както виждате, изобщо не се говори за пари, а това е нещо, което си мисля, че мотивира хората да пишат в сайта на БНТ, за да участват – да дойдат, да премерят сили, но и да се забавляват, а и за да научат нещо ново преди всичко.

А най-важното във втори кръг е, че насочваме вниманието към богатата съкровищница на БНТ, тъй като тя чества 60 години, а те не са никак малко. Има много качествени неща, които са правени в ония години и това не бива да се зачеркват с лека ръка, защото, видиш ли, някой бил казал „това е по времето на соца“ и т.н. Нещата или са качествени, или не са. Всеки народ, който уважава себе си, има памет. И точно това правим в момента – опитваме се да възродим тази памет.

– В момента сме в много концентрирано време разделно, в което неизбежно се преподреждат и нагласи, и приоритети… Подобен формат със сигурност допринася за това.

– Дай Боже да е така. Аз още в началото на пандемията казах, че това е поредното изпитание, на което сме подложени и трябва да излезем с чест и с победа, за да продължим напред. Иначе, ако сега се предадем и физически, и духовно, и здравословно, всичко приключва.

– Да разбирам, че при вас това няма как да се случи, дори и въпреки основателния страх от случващото се?

– Страхът е нормално чувство в такава ситуация. Всеки се страхува – както за себе си, така и за близките си, а също и за бъдещето си. Има такива моменти, но както се казва – от всяко нещо има изход, само от смъртта няма. Напред! Ще се опитаме всячески да бъдем взаимно полезни, особено ние, хората на изкуството, които чрез това, което правим, малко или много отдалечаваме съзнанието от ежедневието. За да продължим и да си направим живота такъв, какъвто бихме искали да бъде.