Само в 7DniSofia.bg

Уникално! Дърво от времето на динозаврите краси Бунарджика в Пловдив

7 Dni Sofia30.05.20171060
дърво

Китайският бор, или метасквоята на Пловдив, е огромен, расте бързо, няма никакви признаци за залиняване. След 50 години ще достигне височина от 45 метра, а диаметърът на стъблото му ще е поне 2,5 метра. Сега метасеквоята под чешмичката на Бунарджика е със ствол от само 70  сантиметра.

„Това дърво обича влагата и затова има и трето име – блатен кипарис. Може би расте толкова добре тук, защото му е намерено хубаво, влажно място“, предполага ботаникът от Природонаучния музей Юлиан Маринов.  За него това е доста интересно растение от гледна точка на няколко факта, които го правят уникално.

„Това е реликтен вид – то е много старо като генетична памет. До средата на 20-и век от него са намирани само вкаменелости, и то е считано за напълно изчезнал вид. Намерено е преди 70-ина години като живо растение в Централен Китай. Растяло е на 1200 метра надморска височина. Знам, че първо са открити само около 1000 дървета. Още тогава грабва ума на всички с красотата си. И оттогава се гледа като декоративно растение. У нас е интродуциран вид като много други растения“, обяснява Маринов.

Който е обръщал внимание на пловдивската метасквоя, е останал впечатлен от червеникавата  кора, която се бели на дълги сухи влакна. Другото изненадващо е, че има листа, които са с иглички и са светлозелени. Напомнят на дърво от старинните японски пейзажи.  „Приликата не е случайна. Това е един от малкото случаи в историята, когато дървото първо е познато като вкаменелост, а чак след това е намерено живо.

Първите вкаменелости на китайски бор са открити в Япония. Като му гледате клоните – игличките му приличат на тези на елата, но всъщност то е много далечно от нея растение “, обяснява ботаникът Маринов.  Целият терен около пловдивската метасквоя е осеян с изсъхналите му клони. „Другата уникалност на този вид, е че е листопадно. Не окапват само игличките, а късите клонки“, казва Юлиан Маринов. Сред изсъхналите клони може да се намерят и шишарките на това дърво. Те са много малки и се различават доста от тези на българските борове.

Дървото е пратеник от праисторическите времена. „Тази метасеквоя е била масово разпространена в този си вид в цялото Северно полукълбо през Терциера (периодът от измирането на динозаврите до началото на последния ледников период). Заледяването води до силно разместване на пластовете. След това изчезва и през 40-те години е открита отново в Централен Китай. Затова му дават името Китайски бор“, разказва Маринов.

Най-големият китайски бор у нас расте безспорно в двора на Бачковския манастир. Там дървото е със ствол, който е доста по-широк от 1 метър. Има и месингова табелка, която обяснява какъв вид е това. Гигантът в манастира расте точно до църквата в двора. От години е една от атракциите на обителта – всички туристи ходят и пипат ствола му, който не прилича на нито едно друго дърво.

 

Източник: Марица.бг

loading...

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

loading...