До всички българи във Великобритания: Ето какво ще се случи с вас след Брекзит! Кой ще остане и кой ще си ходи?

Англия Лондон Брекзит

Рано е за оптимизъм, пълно е с неизвестни

Мед за ушите на българите и другите граждани на ЕС на Острова бяха думите на британския вътрешен министър отпреди седмица, че процедурата по узаконяване на статута им след Брекзит ще е изключително ускорена и опростена. Наистина ли ще е така? За съжаление, Саджид Джавид не отговори на най-важните въпроси и затова е още рано за оптимизъм. Какво изясни той и

какво остана под въпрос?

Не стана ясно дали ще се изискват някакви документи, какви ще са те и как точно ще бъде проверявана достоверността им. Стана ясно, че кандидатстването ще е чрез специална апликация, която хората ще могат да свалят на телефоните си, но която засега не работи на айфони. Според британския вътрешен министър процедурата ще бъде изключително опростена и ще включва отговори на три основни въпроса: доказване на самоличност, на факта, че живеят във Великобритания, и дали имат съдебни присъди. Информацията, която подават европейците обаче, ще бъде

сверявана с базата данни на властите

Той не уточни каква точно информация ще съдържа тази база данни. Предполага се, че ще включва данъчния регистър, информация за платените осигуровки и помощи и отделно информация за съдебни присъди. Може ли да се вярва на информацията, с която разполагат властите, и доколко точна е тя, попитаха от т.нар. група “Трите милиона”, която още през май публикува списък с над 100 недоизяснени въпроса.

Ще скочат ли университетските такси

за студентите от ЕС? Засега те плащат точно толкова, колкото и британските граждани. Университетите биха искали това да си остане така, но те не са благотворителни дружества и без уверения от държавата, че това положение може да продължава и че ще запазят благата, които им дава членството в ЕС, е много невероятно да се съгласят всичко да си остане постарому.

Ще могат ли българите, сдобили се с бленувания “уседнал” статут, да кандидатстват за гражданство по същите правила както досега, или ще има нови правила? Отговор на този въпрос също няма.

Има ли опасност човек, на който му бъде отказан “уседнал” статут, да бъде

уволнен от работодателя си и изгонен от хазяина си?

Отговорът е “да”,

защото и хазяи, и работодатели ще имат достъп до новосъздадения регистър, включващ имената на всички, получили този статут. Дори да не проверят сами, вътрешното министерство вероятно ще започне автоматично да уведомява работодателите за решението си.

Какво ще стане обаче, ако работодателят реши да уволни свой служител, а по-късно стане ясно, че е станала грешка? А грешките са напълно възможни, както показва опитът на българи, кандидатствали по старата процедура.

Познавам не един, който не е получил статут на постоянно пребиваващ при кандидатстването си от първи път, а е трябвало да обжалва или да подава допълнителни документи. Само че това засега е без последствия, но нещата стават много по-сериозни, ако човек загуби работата и жилището си заради бюрократични грешки.

Това е и

най-тревожното Въпреки уверенията на Джавид, че позицията, от която ще изхожда правителството, е, да дава, а не да отказва “уседнал” статут, езикът, който използват и политици, и бюрократи, не дава много поводи за оптимизъм. Въпреки опитите новосъздадената процедура да бъде представена като лесен начин за формално узаконяване на правата на гражданите на ЕС, шикалкавенето по ключови въпроси показва, че тя може да бъде използвана като поредния източник на приходи за правителството и механизъм за извиване на ръце.

Представител на групата “Трите милиона” обобщи ситуацията така: “Принуждават ни да кандидатстваме за разрешение за оставане в собствените си домове, като междувременно

губим част от правата си и ни таксуват по 65 британски лири

за честта”. Създаването на нов тип статут, вместо просто да се запази старата терминология, предоставяща на гражданите на ЕС статут на постоянно пребиваващи, също само по себе си е тревожно, защото отваря вратички за допълнителни ограничения и извиване на ръце на “европейските партньори” на по-късен етап.

Дори политиците сами да вярват на добрите си намерения, всеки, сблъскал се някога с британската бюрократична машина и особено с вътрешното им министерство, което самата Тереза Мей оглавяваше дълги години, знае, че

процедурите им никога не са прости и лесни

Но все пак остава да се надяваме, че новият вътрешен министър има воля, желание и благословията на Мей да се пребори с това.

Източник: „24 часа“

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван.