Щерката на Васил Илиев в опасна война с Мая Илиева! Ивона разкри какво са правили с баща й, когато е била малка…

Дъщерята на покойния бос Васил Илиев е почти толкова митична фигура, колкото самият той. 23 години след убийството на шефа на ВИС Ивона все още е извън светлината на прожекторите и единствената ѝ светска поява досега бе на състезание по борба в памет на братята Илиеви, което тя организира и раздаде награди на млади надежди на спорта, пише „Ретро“.

В момента наследничката на ъндърграунд боса, която завърши туризъм в престижен университет в Швейцария, живее отново в родния на фамилията Кюстендил и се занимава с менажиране на ресторант. В бизнеса ѝ помагала и нейната леля Мариана – сестра на Васил и Георги, с която са съдружнички и по документи. Двете били страшно близки и се виждали почти всеки ден, особено откакто Мариана стана майка на близнаци преди няколко месеца. Макар да е навършила 31, Ивона все още не мислела за семейство и деца, а и не успявала да случи на подходящ човек. Дори без опит често отменяла леля си в грижите за бебетата.

С останала част от роднините си обаче не поддържала никакъв контакт. За да бъде солидарна със сестрата на Васил и баба си Венка, обърнала гръб на Мая Илиева и нейните три деца. Откакто вдовицата на Жоро Илиев заграбила наследството и оставила свекърва си да мизерства с малка инвалидна пенсия, Ивона не искала да я вижда даже на снимка. Заради татко си и чичо си преглъщала егото си и винаги присъствала на техните помени. Тя се грижела и за денонощната охрана на гробовете им, като преди време освободила нощните пазачи, но крадци веднага посегнали на кръстовете и се опитали да демонтират лъва от постамента.

„Пазя само скъпи спомени с баща ми. Като всяко дете, сме ходили на различни места, на почивки заедно. Бях на 9 години, когато почина, така че имам ярки спомени. Но това са лични неща и се натъжавам много. Винаги съм била свързана със спорта. Родителите ми са майстори на спорта. Майка ми е акробатка, а татко – професионален борец. Може да се каже, че съм израснала в залите. Сега със спорта ме свързва единствено провеждането на турнира. Старая се да присъствам всяка година на състезанието. За мен това има сантиментално значение“, споделя Ивона в единственото си интервю.