Днес е Гергьовден – денят, в който се почита паметта на св. великомъченик Георги Победоносец!

Днес е Гергьовден – денят, в който се почита паметта на св. великомъченик Георги Победоносец.Той е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани.Празникът се чества като Ден на храбростта и на Българската армия, пише бТВ.

Християнският великомъченик св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклециан (284 – 305 г.). Постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун.

Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен. Погребан е в палестинския град Лида, който е днешният град Лод в Израел. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Едно от чудесата, извършени от св. Георги и заради което често е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит, в днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се слави като змееборец в християнството, поради което е обявен за светец воин, покровител на войската.

В християнската иконография св. великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.

Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството (Георги от гръцки „земеделец“). Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.Народът почита паметта на св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджевден.Той поставя началото на лятото и новата стопанска година, завършваща на Димитровден.

На този ден се прави курбан, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.