Професор от БАН: Не одобрявам тестовете по български, те са като тото
Не е нужно и не е необходимо да има закон за българския език, защото езикът е жив организъм, който се развива непрекъснато. Това заяви пред проф. Елка Мирчева от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. Според нея в езиковата област „трябва да се пипа много внимателно“, защото в десетки закони има текстове, които засягат и уреждат българския език.
Много е деликатен въпросът за регулацията на езика, защото българският език претърпява изключително силно и бурно развитие и това е естествен процес, коментира езиковедът от Института за български език при БАН. В годините назад това развитие е свързано със загубата на падежите, с членуването, но винаги е имало консерватизъм в българския език, каза проф. Мирчева.
Според нея не би трябвало да има регулация на българския език, която да е свързана със закон. „Там, където се дава за пример, че има такъв закон за езика, той не върши работа“, коментира проф. Мирчева. Тя отбеляза, че в някои европейски страни има закони за езика, като сред тях е Франция.
На въпрос дали чуждите думи, чуждиците, термините, които навлизат в българския език го обогатяват или го „замърсяват“, проф. Елка Мирчева отговори, че от самото начало старобългарският език започва с навлизането на много чужди думи. Има понятия, които не могат да се преведат и затова навлизането на чуждите думи е неизбежно, каза езиковедът. От самото начало обаче – от най-ранните 9-10 в., започва да се търси адекватен превод на чуждите думи и да се „държи“, когато може „да се изкове“, даже да се състави дума, със средства, с които езикът разполага, да се предпочита родното, обясни развитието на езика ни проф. Мирчева.
Попитана дали сега също важи настояването да се „изковава родна дума“ или навлиза по-свободно в езика ни употребата на чуждите думи, например – айфон, айпад, таблет, езиковедът обясни, че понякога употребата на чуждите думи не може да се замени с родни – при различните термини, свързани с новите технологии. „Навлизането на чужди думи в езика ни понякога може да се разглежда като богатство за него, но понякога е вредно. Затова, когато има родна дума, не би трябвало да се използва чуждата дума“, коментира проф. Мирчева.