Бивш евродепутат обяви защо ще черпи и отсече: Желая им да поумнеят! Денков все мерак за пътуване го гони

александър йорданов

От Фейсбук профила на Александър Йорданов

За някои със сигурност е странно, че все още съм в Брюксел. Не ме пуска този Европарламент и това си е. Но, край. Последна работна седмица. Ако изобщо може да се нарече така, защото друга работа освен да върна ключа от офиса, служебният лаптоп, както и специалният пропуск за парламента, нямам. Време е да почват работа новите евродепутати. Разписах документите за пенсиониране. От медицинската служба ми казаха, че съм очудващо здрав за годините си. Благодарих им. Ще почерпя. Освободих и гарсониерата, в която живях близо пет години. Сега съм отседнал в двузвезден хотел. Какво друго?

Надявам се, че новите евродепутати ще ви информират редовно през следващите пет години за случващото се в Европарламента. Аз се стараех редовно да предоставям поне във Фейсбук информация, както за моите активности, така и за най-важното от парламентарната дейност. Издадох и най-подробни писмени дневници – отчети за работата ми ден по ден в четири тома. Предстои да излезе и петият том. В тях са включени всички мои изказвания в пленарна зала и в комисии, внесените предложения за резолюции, писма до Комисията и Съвета, пълна информация за организирани от мен конференции и изнесени на тях доклади, участието ми в масови публични прояви, срещите ми с членове и симпатизанти на СДС и ГЕРБ, както и изразените позиции по вътрешнополитически и външнополитически проблеми. Депозирал съм тези дневници – отчети в Националната ни библиотека, но също така с удоволствие ги подарявам на всеки, който има интерес да се запознае отблизо с моята парламентарна дейност.

Какво следва оттук нататък. И дали изобщо ще има нататък? Божа работа! Едно е сигурно. Ще продължа да коментирам българската политика. Приемете го като самоналожено задължение. Защото днешните ни политически „герои“ и техните действия, имат нужда, както от обективна оценка, така и от добронамерен съвет. При някои от тях егоизмът и самохвалството са взели заплашителни за държавата ни размери. Липсва им елементарна политическа култура и знания. И затова ще се налага периодично да им се подръпват поне във Фейсбук ушите, да бъдат сваляни на земята, особено когато предлагат шмекирии като „сглобки“ и „технически“ правителства.

Ще следя доколкото мога и работата на Европейския парламент.

Участието в политиката е преди всичко отговорност на основата на опит. И колкото този опит е по-дълголетен, толкова е по-ценен. Аз участвах активно в политиката 13 години. Не е много, макар някои да са останали с впечатлението, че от 35 години не съм излизал от нея. През осем от тези тринадесет години бях народен представител от Варна в три парламента (36, 37 и 38 НС) и във Седмото Велико народно събрание, в което бях избран не от партийна листа, а мажоритарно. Бях и председател на 36-то Народно събрание, а така също и председател на Радикалдемократическата партия в България, зам.председател на СДС и председател на неговата парламентарна група, председател на Комисията по външна политика. В последните пет години бях член на Европейския парламент, в който имах отлично сътрудничество с колегите ми от ПП ГЕРБ Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Асим Адемов, Ева Майдел и Емил Радев, за което им благодаря. Установих добри работни отношения по важни за България въпроси с Ангел Джамбазки, Андрей Слабаков и Илхан Кючюк. Изградих добри отношения с авторитетни колеги от други държави, които бяха полезни при приемането на добри за нашата страна решения. С някои от тях ще продължа да бъда във връзка. Това е реално участието ми в политиката.

Близо осем години и по-точно в периода 1998 – 2005 г. бях извънреден и пълномощен посланик на нашата страна в Полша, Литва, Латвия, Естония и в Република Северна Македония. Информация за работата ми като посланик се съдържа в книгата ми „Blogo, ergo sum!“(2012). През останалите години на т.нар. преход работех като доцент в Института за литература при БАН, където имах честта да ръководя първият българо – македонски научен литературоведски проект по проблеми на модернизма в българската и македонската литератури на ХХ век. Водих програмата „Европейски ценности и култура“ в Европейския политехнически университет. В биографията ми остава записано и времето, когато бях главен редактор на седмичниците „Век 21“ и „Демокрация“. Издадох няколко научни труда, които се приеха положително от научната литературоведска общност – „Своечуждият модернизъм“ (1993), „Самотен и достоен“ (2012) – първа монография за живота и творчеството на проф. д-р Константин Гълъбов, както и „Непознатият Александър Караманов“(2018) – първо издание у нас на творби на този трагично загинал млад македонски поет с българско национално самосъзнание. От политическите ми книги най-търсени бяха и още са „Патриотични уроци“ (2019) „Неудобни думи“ (2021) и „Украински записки“ (2020).

Пенсионна възраст навърших преди няколко години, но въпреки това не се чувствам пенсионер, макар да ползвам тази привилегия в градския транспорт. В сравнение с мераклиите за президент на САЩ съм направо младеж!

Искам България да се развива нормално като достоен член на ЕС и НАТО, а доходите на българските граждани да бъдат европейски. Защото не може да има европейски граждани без европейски доходи.

Желая също така днешните български политици да поумнеят. Но явно им е трудно след като за три години шест пъти ни изпращат на парламентарни избори. Те трябва да се научат, че нормалността в политиката е ценност.

Моля се достойният украински народ с наша и Божия помощ да победи нахлулите в страната му варвари от Изток и Украйна да стане част от нашето европейско семейство. Какво друго желая ли?

Световен шампион по футбол България няма да стане, но дано доживея да видя отново наше участие на световно футболно първенство. И нека сълзите ми тогава да бъдат радостни.

Не съм от тези политици (идва ми веднага наум пресният пример с доскорошния ни премиер Денков!), които все мерак за пътуване ги гони. Напътувал съм се. Стига ми толкова. Най-хубаво си е в България, при семейството.

Та това е, което исках да споделя днес от Брюксел. Ще изпълня тия дни някои последни формалности и се прибирам у дома! Приятен ден!