Почина актрисата и дарителка на Националния литературен музей Гинка Спасова.

Родена на 4 септември 1925 г. във Варна. Завършила е Държавна девическа гимназия „Княгиня Мария-Луиза“ в родния си град, впоследствие Държавното висше театрално училище в София.

Част от трупите на Варненския и Народния театър, както и на Театър на словото. През годините играе на една сцена с актрисите Славка Славова, Таня Масалитинова, Стоянка Мутафова, с които я свързва и приятелска дружба. Прекарва последната част от живота си скромно, в безрезервна подкрепа и пълна отдаденост на своя съпруг – писателя Иван Симеонов (1926 –2018 г).

Иван Симеонов е автор на книгите „Моят Христос“, „В светлината на последното слънце“, „Видения в светлината“, „Сезони на един живот“, на драматичните поеми „Орфей, Евридика и любовта“ и „Втора легенда за великия инквизитор“, драмата „Любовта на Саломе“, новелата „Завръщането на блудния син“, есетата „Мистерия на битието“, поетичния цикъл „Химни за мистерията на неизразимото“.

Носител на наградата „Златен век“ през 2017 г. на Министерство на културата.

Истински аристократи на духа, културни деятели, добри и достойни хора, Гинка Спасова и Иван Симеонов ще бъдат запомнени с тъй рядкото в днешно време проявление на благородство на характерите и духовна съзидателност!

Опелото на Гинка Спасова ще се отслужи на 28 юни 2024 г., от 14.00 ч., в столичния храм „Успение Богородично“ в Централните софийски гробища.

Поклон пред светлата ѝ памет!