За първи път след 1989 г. ние българските учени и университетски преподаватели ще предприемем ефективни протестни действия в навечерието на най-светлия празник – 24 май, (Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост). Това се казва в протестно писмо, подписано от 44 ректора на български университети до държавните институции.

На 20 май всички държавни български университети и част от частните висши училища няма да отворят врати, като изключение ще се направи единствено за дейности със спешен и неотложен характер, заявяват още ректорите.

 

„Призоваваме за разбиране и подкрепа от цялото българско общество и най-вече от студентите и докторантите. Нашите действия не са резултат от моментна емоция, а на дългогодишно потискано недоволство, превърнало се вече в оправдан гняв“, пише в тяхното протестното писмо.

Преподавателите, учените и служителите в администрацията на висшите училища припомнят, че са „гръбнака, който формира т.нар. елит на нацията“.

Ето защо според тях е необходимо грижата за българската наука и образование да се изведена като основен национален приоритет в политиките на държавата.

Трудовите възнаграждения на преподаватели, асистенти, доценти и професори са унизително ниски и неконкурентни спрямо тези на лица, заемащи позиции, изискващи не толкова висок образователен и интелектуален ценз“, подчертават от Съвета на ректорите.

С огромни усилия през март тази година (чрез изменение в Закона за висшето образование) са приети правила, обвързващи предвидените средства от държавния бюджет за образование и наука с определен минимален процент. Трудовите възнаграждения на академичния състав на държавните висши училища са фиксирани спрямо средната брутна работна заплата за страната.

„Отдавна най-талантливите млади хора на България не избират кариера в науката. Наблюдава се и текучество на хабилитирани лица към педагогически професии и ангажименти в системата на средното образование, както и други, които не са свързани с образованието. В същото време системата претърпява положителни вътрешни трансформации.

Според официални данни на независимите рейтингови класации публикационната активност и цитируемост на българските учени в престижни международни реферирани и индексирани издания през последните 5 години се повишава не в проценти, а в пъти“, се посочва още в протестното писмо.

От него става ясно още, че седмици наред ректорите безуспешно „се лутат в лабиринтите на бюрократичните вътрешни взаимоотношения на държавата, в опит да осигурят това, което самият закон гарантира“.

Академиците са категорични, че подобно унизително отношение към знанието не е проявявано никога досега в най-новата българска история.

„До този момент гласът на академичната общност не достига високи децибели, защото сме водени от вярата, че не силата му, а аргументираността на тезите и исканията са водещи. Подобен подход от наша страна се приема за наивен и неефективен от тези, от които зависи да си свършат работата“, подчертават още от Съвета на ректорите.

Университетските преподаватели са непреклонни в исканията си за достигането на средна брутна работна заплата за академичния състав в държавните висши училища не по-малка от 180% от средната брутна работна заплата за страната и осигуряване на минимална основна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища не по-малък от 125% от средната брутна работна заплата за страната.