Наталия Симеонова: Водя постоянни вътрешни борби, аз съм най-строгия си съдник

Разговор за съдбата, каузите, битките, любовта, раздялата, прошката и учителите. Наталия Симеонова и страстите на нейната душа пред Мариян Станков – Мон Дьо.

„Наталия Симеонова – телевизионен журналист, майка, човек с активна гражданска позиция. Човек с голямо сърце, през което минават какви ли не разговори и емоции. И хич не е лесно. Водя постоянни вътрешни борби и съм най-строгия си съдник”, казва тя за себе си.

Домашното насилие – тема на Наталия Симеонова

„Независимо от това колко е развита една държава и колко цивилизовано е едно общество, домашното насилие е проблем навсякъде по света. Насилници – и физически, и психически има във всеки един слой на обществото. Жертвите на едно насилие са всички. Това да си пасивен наблюдател на някакво насилие, е съучастие в криминално престъпление. Трябва да променим нагласата си към това насилие”, смята тя.

Животът във Флорида

Последната година и половина Наталия живее във Флорида. „Пристигнах там на 11 юли 2021 г. и започнах да очаквам моята зелена карта. Повече няма да стоя толкова дълго в Америка – обещавам. Но ще стоя задължителните шест месеца плюс един ден, за да взема след пет години своя паспорт”, разясни тя.

Отношенията с Денис Ризов

„Ние с Денис сме заедно от 1993 г. През годините е имало всякакви периоди на промени в нашите отношения. Първият период на промяна беляза нашата сватба през 1999 г. И раждането на нашата дъщеря Вики през август същата година. После бащата на Денис се разболя много тежко. После започна периодът, когато се появи неговата извънбрачна връзка през 2005 г.”, сподели Симеонова.

„Днес с Денис сме в прекрасни отношения. Нашите отношения по никакъв начин, никога не са прекъсвали. Ако бяха прекъсвали, ние щяхме да се разведем. Денис е лек човек – не понася драмите и проблемите. И по някакъв начин ние сме изговорили нещата. По някакъв начин аз получих неговата молба за прошка”, разкрива още тя.

Наталия разкри, че никога не е имала момент, в който да е поискала прошка на Денис. „Разбира се, че има за какво. Там, където има проблем между двама души, със сигурност има вина и на двамата души. Най-малкото, аз съм виновна пред него за това, че в един определен етап от живота си съм наклонила везните повече в посока работата, детето, родителите ни и съм го накарала да се почувства нещастен и да потърси щастието някъде извън мен”, каза тя.

Ако беше Господ, за себе си би казала: „Щях да погледна снизходително надолу, да поклатя глава и да кажа: „Ей, много старателна ученичка!”.