Животът е по-силен от всичко! Сирак в инвалидна количка е спортен шампион, трупа медал след медал

Сирак в инвалидна количка трупа успех след успех в спортните среди.

Петко Сталинчев тренира тенис на корт и баскетбол, а медалите от двата спорта се трупат един след друг. Животът му никак не е лек, но 33-годишният мъж не се е отказал нито за миг и успява да се справя с всяка задача, която си науми.„По спорта ме запали Борис Томов, който е треньор по тенис на корт и баскетбол. Дойде в дома преди много години и не сме прекъсвали връзка. Сега тренирам вечер по два пъти в седмицата. Правим доста спринтове с количките, развиваме високи скорости. Има доста екшън, както се казва. Интензивни са тренировките, но носят голямо удоволствие“, споделя пред „България Днес“ изоставеният още като бебе Петко.

Борбеният мъж е роден в Пловдив. Почти веднага след раждането лекарите му поставят диагноза спина бифида. Заболяването представлява вродена аномалия на гръбначния стълб. Дефектът парализира краката на Петко. Разбирайки, че детето им няма да може да ходи, родителите на Сталинчев го изоставят. Оттогава Петко e прехвърлян в различни институции. Но благодарение на силата на духа му това не му попречва да стане пълноправен член на обществото.

„До 11 години бях в село Петрово (б.а. – област Благоевград) в дома. Не знаех нито буква, нито число, нито суха храна, нито каквото и да било. След това ме преместиха в дома в Луковит, където започнах първи клас. Училището беше социализирано специално само за хора с увреждания“, споделя борбеният мъж.

Именно във втория дом за деца с увреждания Петко се научава да пише, да чете, да смята, да рисува и да живее. След 7-и клас момчето се мести в троянското село Дълбок дол, за да може да посещава Професионалната гимназия по приложни изкуства в Троян. Там Петко рисува, но силата му е в художествената керамика.

„Когато завърших, се преместих в София. Записах социални дейности в Софийския университет. Сега работя, но не по специалността си, а в колцентър“, допълва Петко.

Мъжът живее със свой приятел от дома и двамата успяват да поддържат квартирата си в изряден вид. Петко е доказателство за силата на човешкия дух и за това, че когато имаш силно желание, винаги ще намериш начин. Въпреки тежкото заболяване е амбициозен, старателен и има страшно желание за живот. Количката не го спира да живее повече от активно, без да се влияе от физическите бариери. Единственото, което иска, е да му бъде даден шанс.

„Предразсъдъците спират хората да бъдат широко скроени към нас. Когато успееш, доказваш обратното – че може да се разчита на теб и си пълноценен гражданин. Животът навън е много пъстър, цветен и смислен. По-добре да се бориш, отколкото да чакаш държавни подаяния“, категоричен е Сталинчев.

Петко мечтае за собствен дом и за по-добро здраве. В последно време има проблем с бъбреците и това малко го притеснява. Въпреки това не се е отказал и върви смело напред!