РЕСПЕКТ! За втори път Димитър Малев от Петрич е с медал от европейско първенство по самбо

За втори път Димитър Малев от Петрич е с медал от Европейско първенство по самбо. Този път обаче Митко излезе в следваща възрастова група от юноши в младежи до 20 години. Срещу надеждата на България от Петрич се изправи носител на отличие от миналогодишното световно първенство по самбо – арменецът Арсен Айрапетян. Митко го победи и заслужи бронзовия медал за Петрич, за България.– Имахме доста голям процес на подготовка, но за жалост, се контузих две седмици преди състезанието. С моя доктор Христо Мазнейков решихме, че няма време за кога да се прави операция и го оставихме така – с физиотерапии и с правилното лечение успяхме да закрепим коляното, колкото можем, за да мога да отида и да си взема своето.– Митко, коя ти беше най-трудната битка там?

– Със сигурност тази за медала, защото излезнах срещу арменеца, а те са водеща сила в самбото в световен мащаб и това беше много тежка среща. Завършихме 3:3, но аз му взех технически точки, а той ми взе от наказания и за това победата ми я дадоха на мен.

– Ти вече се състезаваш при младежите и девойките, но си сред най-малките?– Да, най-малък съм като възраст, но пак доказах, че мястото ми е на стълбата.– При юношите и младежите, Митко, отново имаше трето място. Това ти е вторият европейски медал?-Да, разбира се, това е вторият и да се надяваме още много да има.

– Целите ти, Митко?

– Световно първенство и медал от световното.

– Това ли ще бъде най-голямото ти постижение на този етап?

– Да, да взема медал от световното първенство! Първото постижение беше, че съм участвал в такъв голям форум, но сега искам да си взема своето и да станат още по-горди всички граждани.– Операция очаква ли те или ще продължиш подготовката в това състояние с тази контузия и отложените медицински интервенции?

– Трудно е решението. Още го обмисляме с д-р Мазнейков кое е най-добре за мен, защото, пак казвам, ако не е той, аз щях да приключа със спорта още преди 2-3 години. Аз дължа много на него, доверил съм му се на сто процента и резултатите идват.

– Митко, когато излезе с контузия на такъв голям спортен форум, каквото е европейското първенство, за един състезател какво означава това и въпреки това да вземе медала?

– Ами аз не се чувствах толкова контузен, защото професионализмът си казва своето. Аз излязох в добра форма, нищо не ме болеше и дадох всичко от себе си. Навярно имаше някакви мисли, че съм контузен, но откъм болка, откъм чувство на отпадналост нямах никакви проблеми.– Медалът много по-голяма стойност ли има заради това, че е спечелен и срещу съперник от държава, която има сериозни традиции?

– Да, срещу водеща държава в самбото! Медалът е много значим. По-силно беше европейското от миналата година, защото дойдоха и грузинците, и арменците и жребият не ми беше също лек първата среща – с руснака. После чакахме израелец или арменец.– Да кажем и за руснаците. Каква сила са?

– Да, те руснаците от 22 категории – 21 европейски шампиона.

– Митко, видя в първите часове, след като стана факт този медал, реакцията на твоите съграждани. Това какво ти дава?– Това е важното за мен, аз тези неща не ги трупам за себе си, аз го правя, защото искам хората да знаят, че Петрич е град със спорт и да се гордеят с това нещо – че са петричани, защото има и много лоши отзиви за Петрич, които свалят нивото на самите граждани. Да си кажат: „Този е от Петрич! Спортният град!“ Петрич – градът, който го има на световната спортна карта! Това искам да стане, защото, както виждате Евелина Николова, тя се върна с медал от много голямо първенство, пак европейско, Силвия Аздреева, която е покорила Еверест, това са все петричани, именити, които ще оставят следа в историята на нашия град.

– „Благодаря“ на кого искаш да кажеш? Аз прочетох в едно твое откровение на личната ти страница, че за мама е този медал?

– Абсолютно! Това беше за нея! Аз се почувствах по-добре като дойдох и закачих на майка ми медала на врата, отколкото, когато се качих на стълбичката. Това не може да се опише с думи. Няма как. Трябва да се усети.

– Какво ти каза тя, Митко?

– Да продължавам да я радвам и аз й дадох обещание, че ще продължавам!