Известен психолог обясни по каква причина Адриан е затрил Ани и Явор

960x540

Психотерапевтът и психолог Калин Гайтанджиев е роден е през 1975 г. в Тетевен. Завършил е „Психология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Специализира в Психотерапевтичен институт по социална екология на личността. Работил е като психолог в Централния софийски затвор от 2004 до 2014 г.. Бил е училищен психолог от 2014 г. до 2021 г. В интервю той дава отговори на много въпроси, свързани с поведението на Аднрей, който затри на булевард „Сливница“ Ани и Явор, пише Телеграф бг.

– Г-н Гайтанджиев, с оглед катастрофата, при която 18-годишно момче уби двама души на бул. „Сливница“, мислите ли, че психотестовете за книжка наистина показват състоянието на кандидат-шофьора?

– Психическото състояние на човек не е константа, то се променя. Хората, които убиват, използвайки колите за оръжие, сами по себе си не са убийци, но извършват престъпление с отнемане на човешки животи.

Работил съм с такива масови убийци в затвора. Единият беше анихилирал семейство – мъж, жена и дете, на пешеходна пътека в кв. „Дружба“. Другият беше убил 4 човека на спирка на бул. „Цариградско шосе“.

Тези случаи са отпреди 25 – 30 г. Тогава тези хора бяха масови убийци, при които се гледаше оръжието на извършване – автомобил.

– Тези масови убийци нарочно ли са искали да газят и убиват, или е станало инцидентно? Каква е приликата между тях?

– Не, не са искали. Вие търсите мотив, както и правораздавателните органи – какво е накарало човека да извърши дадено престъпление. Но не всичко в живота ни подлежи на логика.

От работата ми в затвора съм разбрал какво кара убиеца да убие, изнасилвача да изнасили, но познавайки извършителите като хора. Не мога обаче да си отговоря на въпроса защо този е убил семейство, даже повече – анихилирал ги е. Анихилацията е пълно изличаване, като холокост – пълно изгаряне. Затова са кръстили изтреблението на евреите холокост.

Един от затворниците беше полицай от 4-то РПУ, карал с 2.5 промила и трябваше да разбера защо го е направил. Затова започнах да го опознавам. И страшното беше, че някъде навътре в него имаше едно безутешно дете, което е напомпано със самочувствие и самоувереност, но без себеуважение.

– Липсата на себеуважение при всички, които с колите си избиват хора, ли се наблюдава?

– Хората, които извършват този тип престъпление, не са в контакт с умението да уважават себе си. Същото е валидно и за онези, които извършват масови убийства.

Това е паралел със случващото се в Сърбия, с това, което става в целия свят, и в България включително. Всички искаме децата ни да имат самочувствие, но то е свързано с човека, който отразяваме отвътре навън.

– Кои са другите общи черти в убийците освен липсата на самочувствие, себеуважение, комплекси и самоизтъкване?

– Тези хора не уважават живота като ценност. Не уважават себе си и затова няма как да уважават най-голямата ценност – живота. Ще ви дам пример с романа „Време разделно“.

Всички се възхищаваме на Момчил, но не си даваме сметка кой е Караибрахим. Той е еничар, българин, отнет от семейството си като малък и превърнат насила в еничар. Това предизвиква у него тъга, безутешен е.

Научил се е да уважава себе си през умението да убива и когато е изпратен в родното си село да потурчва, той всъщност опитва да потуши тъгата, убивайки рода си.

– Как обаче да сме сигурни, че 18-годишният Адриан не уважава себе си и не приема живота като ценност? Той е карал трезвен, без дрога в кръвта, но бързо.

– Защото, карайки бързо, се е опитвал да си придава самочувствие и самоувереност.

– Но е карал стара и евтина кола, как да има самочувствие с такава? Не е някой комплексар с огромен джип или лимузина.

– Да, но се е чувствал значим, карайки с брутална скорост. И не убива скоростта, а човекът. По този начин, придавайки си добавена стойност и нямайки познание за себеуважението, той не допуска, че висшата ценност е животът. Ще ви дам пример. Сутринта (б.р.- вчера) пресичах на „Мария Луиза“.

В момента, в който светна червено, първо минаха две майки с колички, след това и двама пенсионери. Зеленото го изчакахме аз и още двама бежанци. Започнах да се чудя защо. Допуснах, че е, защото те се страхуват, че ще бъдат арестувани, нарушавайки закона.

Тези хора идват от места, където животът няма стойност и където биват избивани. Идвайки тук, те имат познанието за живота. Ще ви дам и положителен пример.

– Какъв?

– Искате бърз отговор, но той е като аналгин за тумор в мозъка. Примерът за 18-годишния шофьор може да се разгледа и като причинноследствени връзки. Нощ, празен булевард и може би той получава импулс да кара бързо. Въпросът е кое не спазва – правилата или не уважава живота и не допуска, че може да убие. Кое е мотив за престъплението?

– Вие ми кажете?

– Ние като общество сме ориентирани към придаване на външна стойност, но не гледаме вътре в нас какво се случва.

– Какво мислите за Георги Семерджиев, който уби две момичета с джипа си? Помните, че целият му дом беше окичен с икони, целият е татуиран с кръстове. Дали е вярващ наистина?

– Не мога да отговоря на този въпрос дали е вярващ. Изпитвам срам и отвращение към хора, които извършват такива престъпления. Когато гледам негова снимка, изпитвам вътрешна погнуса, отвращение и срам.

– Ученикът от Сърбия е дете на разведени родители, бил е отличник, свирил е на цигулка. Но, извинявайте, не всяко дете на разведени родители става убиец или престъпник.

– Той е бил безутешен. Когато аз се сблъсках с моя гняв и несигурност, моят баща ми даде китарата. Инструментът, който е дал, за да се справи с тъгата си и да бъде утешен, бащата на ученика от Сърбия, е пистолет.

Той е ходил с него да стреля и всъщност е превърнал детето в убиец. Когато е понасял страданията от училищната среда, където са се гаврили с него, не е имало кой да го утеши.

– Как лекар ще превърне детето си в убиец?

– Като не му дава утехата, както не е утешен Караибрахим, Дарт Вейдър, Путин, Хитлер. Безутешният човек е този, който извършва убийства.

Тъжният човек има нужда от утеха. Дори да не убие някой друг, ако тази тъга не бъде смекчена, той започва да убива бавно себе си и да поема отвън навътре.

А проблемът в Сърбия има по-голям контекст. Там страданието и безутешността започват да заливат обществото около 100 г. назад.

Тяхната мегаидея да направят Югославски съюз на всички славяни започва леко да се осъществява и насилствено, събирайки различни народи, те ги управляват на принципа на диктатурата. Когато този съюз се разпада, защото е насилствен, хората го преработват, водейки брутални войни.

Помня, че се биха 5 години за футболен мач. Самите сърби се държат за мита, че са корави, здрави, но са счупени отвътре. Именно този мит за здравото прави така, че те да се счупят и този счупен народ, който страда вътрешно, продуцира убийци.

Това се случва и в Русия, и в Америка, и в Норвегия (случаят на Брайвик). Но разликата в развитите общества е, че там водещ принцип е демокрацията.

При диктатурите и постдиктатурите го няма. Демократичните общества имат уменията първо да го осъдят, след това да го асимилират и да направят така, че да не се преповтаря повече в такава степен.

– Кога според вас подобни масови убийства ще започнат да се случват и в България?

– Нека го разгледаме по-мащабно. Съвременните общества са с единия крак в индустриалната ера, двойките живеят отделно в апартамент и работят, а с другия – в дигиталната ера. Но тя не касае устройствата, а взаимоотношенията между хората. Те стават студени.

Преди това сме живели в племена и родове, в които водещото е било общността, която е давала на своите членове да имат комуникация, която да ги превежда през определени състояния. В рода тъгуваме, радваме се и се гневим.

Тогава масовите убийства са били само по време на война. Хората са губили живота си, защитавайки някаква политическа доктрина (примерно за царството), а втората е в името на Христа или Аллах.

– А сега?

– Сега се превръщаме в масови убийци, защото нямаме кой да ни утеши.

– Какво ще стане според вас оттук нататък с живота на тези убийци – ученика от Сърбия, 18-годишния Адриан?

– Мога да ви разкажа какво съм преживял в затвора с деца убийци. Най-емблематичният пример е с Хари Потър. Срещнах се с него през 2004 г. в „Кремиковци“, а знаете, че той е строен на принципа на концлагер.

Вътре е тъмно, прашно, смърди ужасно и в едно малко помещение живеят 30 човека. Спят на 3-етажни легла, а през деня ги водят да работят в комбината.

Във всяко помещение остава по един иконом, който пере и чисти на останалите. Когато влязох за първи път в такава барака, видях Хари Потър, който е едно към едно с героя. Това е неговият прякор, който съвпада и с инициалите му Х.П.

Той ми разказа, че откакто се помни, единственото нещо, което е виждал и усещал, е как баща му го смазва от бой.

Действието се развива в малък град в планината. Той все още е в затвора, но е към края на присъдата. Майката се опитвала да го защити, но бащата смазвал и нея.

– Бащата пияница ли е бил?

– Тук водещо е насилието. Хари Потър ми каза: „Скоро след рождения ми ден, когато станах на 14 г., той се прибра, смаза ни от бой, аз не издържах и избягах. Изпих 1 литър ракия, взех брадвата и докато спи, завит в чаршафите, го направих на пастет“.

10 минути удрял тази кървава маса, докато види, че в нея няма живот. Когато вдигнал юргана, се оказало, че майка му и баща му са си сменили местата и той всъщност е убил нея.

– Бащата е жив още?

– Да, и дори му идваше на свиждане, защото нямаше кой друг. Момчето имаше 15-годишна присъда. Кой е виновен в случая? Кажете ми вие?

– Психиката на момчето, предполагам, е увредена?

– През цялото време ми казваше: „Бъди спокоен, няма да се самоубия“. Обясни ми, че нямал сила да го направи. Това е дете убиец. Как можем да знаем дали детето от Сърбия, което е оставило писмо, че е психопат, няма да посегне на живота си? То е написало, че е отчаяно и тъжно.

– Тези деца убийци могат ли да живеят нормално сред хора, след като им изтекат присъдите?

– Няма как да знаем. Обществата ги осъждат до живот и те на практика не излизат повече от затвора. Ще видим как ще се развият нещата в Норвегия, когато Брайвик излезе на свобода. По-важното е да разберем защо се случва, за да не го допуснем отново.

– Какво трябва да се направи?

– Да имаме сетивото да видим и да усетим страдащия, да го прегърнем и утешим. Ще ви дам пример с държавната политика в Исландия. Там инвестират в ранна превенция, която започва от детските градини, като включват родителите в живота на институцията.

Майките и бащите започват да си съдействат. Децата го виждат и намаляват конфликтите помежду си, засилва се умението да общуват.

Другото е категорично да забранят употребата на алкохол и цигари до 18 г. възраст, както и рекламите за тях. Създават дори в най-малките градове закрити стадиони по футбол. Резултатът е налице.

– Ние не сме Исландия обаче?

– Не, не сме и този модел няма да проработи. При нас проблемът е, че сме деформирани от времето, което прекарахме в безвремие.

Тези 45 години, когато ни убеждаваха, че сме подобно на мравките и личността няма значение. За сметка на това мравунякът трябва да е изграден, но ние не сме мравки. Те се движат от феромони, а ние сме човешки същества.


За нас

7DniSofia.bg e част от 7 Dni Media Group, която е най-бързо налагащата се на пазара.
В нашето портфолио са още сайтовете 7DniSport.bg, 7DniBulgaria.bg

КОНТАКТИ




Бюлетин


    Категории