100-годишният арх. Кирил Дойчев е “патриархът” на болниците у нас – проектирал големите в цялата страна

Пионер е на рационалното планиране на съвременното лечебно заведение, консултира страните в Източна Европа. УМБАЛ в Бургас е еталонът за модерно строителство по соцвреме.

От 40 г. архитектът живее в Чикаго и още работи.

Как един архитект и на 100 години проектира болници из цяла България и е наречен от колегите си “патриарх на рационалното планиране на съвременната болница”.

Става дума за арх. Кирил Дойчев – главния проектант на сградата на УМБАЛ в Бургас, която слага началото на нова и модерна архитектура на болниците в България по времето на социализма. Преди дни той 100 г. и още работи, съобщиха от многопрофилната болница.

От 40 години арх. Дойчев живее в Чикаго, почетен член е на Американския съюз на архитектите, носител на десетки награди. Той е автор на проектите на едни от най-големите здравни заведения у нас – в Ямбол, Велико Търново, Каварна, Русе, Кърджали, Шумен, Центъра по хигиена в София и много други.

Заради опита и специализацията си той става основна фигура при проектирането и изграждането на здравната мрежа в България през 70-те и 80-те години на XX век и водещ консултант при здравното проектиране в цяла Източна Европа.

От неговите проекти черпят вдъхновение поколения млади архитекти. Сградата в Бургас обаче е първата и е еталонът. Тя е била невиждан дотогава пример за модерна архитектура в болничното строителство в цяла Източна Европа.

Опитът на арх. Дойчев в реализацията на този проект е отразен в дисертацията му “Икономика на здравното строителство”, защитена през 1963 г.

“Голяма е силата на архитекта да оказва влияние върху подобрението на живота и да работи за напредъка на обществото. Архитектът трябва да вижда себе си поставен в отговорна роля и трябва достойно и скромно, но активно да я играе”, казва той.

Преди да бъде построена съвременната болнична сграда, бургазлии са получавали медицинска помощ в няколко разпръснати постройки от павилионен тип, а битови удобства като самостоятелна стая със санитарен възел били химера.

През 50-те години на XX век властите стигнали до извода, че редом с множество малки здравни служби са необходими големи междуокръжни болници, които да съберат в едно звена за диагностика и лечение, изследователска, университетска и обучителна функция.

Като център от най-високо ниво е създадена и бургаската болница в зората на съзряващи здравни мрежи. Арх. Дойчев проектира многоетажен хирургически блок, който отговаря на прагматични изисквания, но също и осигурява флексибилност – двукоридорна система.

Това решение позволява идеята за компактна и монолитна болница да процъфти, а клиничните единици с болнични легла да се разполагат удобно в стационарния блок при широко развит диагностично-операционен, коментират от УМБАЛ – Бургас.

Компактното изграждане на болницата е друг постулат, който арх. Дойчев формулира в дисертацията си и провежда на практика.

То позволява не само икономично използване на терена, но и къси пътища за обслужване, по-лесна и ефективна експлоатация. Един от характерните елементи на сградата е полукръглата аула за събрания и обучения на студенти, разположена в непосредствена близост до по-високата сграда.

Друг новаторски аспект на проектирането на болницата е, че в нея са включени поликлиника и санитарно-епидемична станция. Така се слага началото на Обединената районна болница.

“По това време подобна обединена болница е уникална за Източна Европа.

И до днес това не е достигнато от напреднали страни като САЩ, където здравното обслужване е разпокъсано и неравномерно разпределено из страната, взаимно конкуриращо се и изключително неефективно като резултат”, казва арх. Дойчев.

И добавя: “Една болнична сграда е един малък град. В него трябва да се мисли и за жителите, и за специалистите, и за обслужването, и за рекреацията. И този сложен организъм трябва да работи по-добре и от град.”

За 100-годишния архитект рецептата за хармоничен живот е комбинация от сътрудничество, търпение, разбиране, новаторство и поставяне на високи цели.