Скоро! Сипват храна за вкъщи само ако си носиш кутия

Image_14038154_40_0

Забраняват краставиците в найлон и шампоанчетата в хотелите.
До края на 2025-а: Тънките пластмасови торбички трябва да се ограничат до 40 бройки на човек
Не е далеч времето, когато ще носим в ресторанта и магазина собствени съдове и кутии, за да си вземем храна за вкъщи. Към това е устремена вече Европейската комисия в дългосрочната си борба с пластмасата.

20% от студените и топлите напитки, предлагани в търговските обекти, трябва да се продават от контейнер за многократна употреба или да се сипват в собствени чаши на потребителите. До 2040 г. тази цел рязко се вдига на 80%.Търговците на дребно на бира ще трябва да продават 10% от стоките си в контейнери за многократно пълнене до 2030 г. и 20% до 2040 година.

За готовите ястия за вкъщи от ресторанти целите ще бъдат съответно 10 и 40%. Забранява се предоставянето безплатно на опаковки (каква е ситуацията в България – в интервю със зам.-министъра на околната среда Ренета Колева по-долу)

Това е записано в готвен нов европейски регламент за опаковките и отпадъците от опаковки, който в момента се обсъжда. Въвежда се стандартизация на опаковките за многократна употреба – например всички бутилки, които могат да се пълнят повторно, ще са с еднакъв дизайн, а специален етикет ще указва, че са подходящи.

Транспортът също е включен в тези цели за повторна употреба. Става дума за палети, пластмасови каси, кутии и др. За тях се иска 30% да са за многократна употреба до 2030 г., а до 2024 г. – 90%. За опаковките при електронна търговия има доста по-меки изисквания – 10 и 50%.

Увеличава се и списъкът със забранени пластмасови продукти за еднократна употреба. Досега той включваше прибори, чинийки, чаши, сламки, бъркалки, клечки за уши, дръжки за балони, кутии за храна от стиропор, както и всички продукти от оксоразградима пластмаса. Сега към тях ще се добавят и опаковки за плодове и зеленчуци, опаковки за еднократна употреба в ресторанти и кафенета, когато потребителите се хранят там, както и миниатюрните опаковки за шампоани в хотелите.Тънките пластмасови торбички пък трябва да се ограничат до 40 бройки на човек на година още до края на 2025 г.

Главната цел на ЕК е до 2030 г. всички опаковки в съюза да са рециклируеми. Според изчисленията на комисията това ще намали емисиите на парникови газове от опаковки до 43 млн. тона в сравнение с 66 млн. тона. 1,1 млн. кубика вода ще бъдат спестени, а разходите за екологични щети ще бъдат намалени с 6,4 млрд. евро.

За да се улесни рециклирането за потребителите, едни и същи символи ще бъдат поставени на опаковката и на контейнера, в който трябва да бъде изхвърлена

Ще се предоставя и информация дали отпадъкът може да се компостира в домашни условия, или да се върне в депозитна система.

До 1 януари 2029 г. всички държави членки трябва да въведат такива системи поне за пластмасови и стъклени бутилки и метални съдове за напитки до 3 литра.

Новият регламент се опитва да внесе яснота и относно биобазираните и биоразградимите продукти, тъй като в момента потребителите биват заблуждавани, че те са екологични. Ако се изхвърлят директно в природата, те също ще я замърсят заради наличието на микропластмаса в тях. Затова производителите трябва да избягват общи наименования като “биопластмаси” и “биологично базирани”.

Така продукти на биологична основа ще могат да са само такива с устойчиво добита биомаса, с приоритет върху органичните отпадъци и остатъци. Трябва да бъде посочен точният дял на пластмаса на биологична основа. За биоразградимите продукти пък трябва да е ясно за колко време се разграждат и в каква среда.

Като компостируеми трябва да бъдат обозначени само продукти, които се третират индустриално. Индустриално компостираните опаковки ще бъдат разрешени само за пакетчета чай, филтърни капсули и подложки за кафе, стикери за плодове и зеленчуци и много леки найлонови торбички.

У нас се насочват към хартиени опаковки, но бавно.

В България производителите на опаковки започват да се преориентират от пластмаса към хартия, но бавно. За година употребата на хартия като базисен материал се е увеличила с 20-30% и достига до 100 тона на месец.

Това разказва Цанко Комаров, директор на “Полиграфснаб” – производител на хартия. По думите му най-бързо навлизат и най-много се поръчват хартиени пликове за тестени изделия, както и кутии за храна и чаши за кафе и напитки. Търсене има и за бързоразградими покривки или подложки за хранене. Все още обаче производството у нас е слабо, а вместо това масово се внася от Турция и Китай. Според Комаров, макар и вече да са забранени, опаковките от стиропор все още са масови, защото липсва контрол.

Същото важи и за останалите пластмасови продукти за еднократна употреба – макар в България те вече да не се произвеждат и количествата да са се изчерпали, на пазара все още се предлагат вносни, посочва Цветанка Тодорова от браншовата организация “Полимери”.