Водещ наш експерт прогнозира: Храните ще поевтинеят в началото на лятото

България се нуждае от антиинфлационна политика за овладяване и ограничаване на вътрешните източници на инфлация. Факт е, че индексът на производствените цени на вътрешните производители през 2022 г. спрямо предходната година показва прираст с 48,4 на сто, което е над два пъти по-висок темп в сравнение с индекса на цени на производител на вносните стоки, възлизащ на 21,2 на сто. Към вътрешните източници на инфлация, освен по-високата енергийна инфлация в първата половина на 2022 г., трябва да отнесем пазарните недъзи – спекулативни тенденции, нелоялна конкуренция, завишаване на търговски надценки и илюзорни намаления, непрозрачност на ценовите структури по веригата на стойността. Това каза в интервю за БТА проф. д-р Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания на БАН, председател на Съюза на икономистите в България.

Особена острота за потребителите и обществото като цяло имат асиметричността на информацията за пазарната структура на цените на храните и услугите, посочи ученият. Имаме институции за надзор и контрол, но е нужен по-добър капацитет за въздействие. Трябва да има по-добра и по-строго реактивна политика на национално равнище, регионално и общинско равнище. Хората трябва да имат текуща месечна информация за равнището на средните цени на определени групи стоки и услуги в отделните регионални центрове на България. Трябва да се стимулират местните производители чрез асоциации и по-добра пазарна организация на борси и фермерски пазари, коментира проф. д-р Татяна Хубенова .

По думите й, за да няма асиметричност в осведомеността на потребителите, е добре те да бъдат информирани. Важно да се засили вниманието към срока на годност и задължителната информация, че определени стоки, например след три дни, излизат от срок на годност. Да се засилят тези изисквания към всички търговци, включително към търговските вериги, препоръча Хубенова. По този начин, според учения, от една страна хората ще имат по-добра маркетингова информация, а от друга ще се постигне стимулиране на конкуренцията.

Друг механизъм за овладяването на цените са регулярно провеждане на мониторинг и проверките, които по думите на учения досега в България преобладаващо са били постфактум, както е например при доказването на картелни споразумения.

За намаляването на цените ще работят и стимулите за разкриването на фермерски пазари и кампании на местни производители. Подобна мярка е имала положителен ефект във Франция след 1999 г., когато почти година преди въвеждането на еврото като средство за обращение, едновременно с кампанията „поддържаме франка – приемаме еврото“ се разгръщат и големи кампании на местни производители за стимулиране на конкуренцията, с призиви да се купуват стоки, произведени във Франция, разкриват се множество фермерски пазари, задължават се големите търговски вериги да имат значително по-голяма площ, на която да се предлагат стоки на деня с изтичаща след два или три дни годност.

Ученият изтъкна, че подобни кампании по отношение на търговските мрежи не са правени само във Франция, но и в много държави в ЕС и по света с цел противодействие на инфлацията.

Според проф. Хубенова би било много добре, но е твърде оптимистично още през април да очакваме поевтиняване на храните, защото икономиката е инерционна система. Договорените цени вече са във веригите на доставки, те са договорно обвързани и ще има време за адаптация към по-ниско равнище. Към момента трябва да очакваме най-вероятно определен положителен ефект главно от сдържането на енергийните цени.

Но, освен това, ценообразуването на стоки и услуги остава „натоварено“ и с нарастващите цени на услуги и на лихвени проценти, свързани със задълженията по кредити на производителите и търговците – така наречената инфлация на разходите ще се влияе и от този фактор в 2023 г., коментира ученият. Проф. Хубенова допълни, че всичко ще зависи от баланса между търсенето и предлагането на конкретните пазари и пазарната организация.

Безспорно е да очакваме положителен ефект на предприетите от държавата мерки за мониторинг на цените и определен надзор на ценообразуването. В този смисъл по-реалистично е да усетим намалението на цените на храните едва в началото на лятото, като в крайна сметка всичко зависи и от цените на енергийния внос и намаляването на производствените разходи, изтъкна проф. Хубенова.