Красен Станчев алармира: Договорът с „Газпром“ изтича, но рисковете за енергетиката остават

„Докато трае тази известна неопределеност, по- добре да бъде отложено затварянето на въглищни централи или намаляването на техните емисии“. Това заяви пред БНР Красен Станчев, основател и изпълнителен директор на Института за пазарна икономика от 1993 до 2007 г. и бивш депутат.

Неяснотата идва от това колко ще продължи войната. Има много неща, които не бяха предвидени тази година, а и за следващата не са, подчерта той и уточни: „Всички те са свързани с един феномен – глупостта на Кремъл. Никой не очакваше, че онова, с което се финансира войната, т.е. износът на енергийни ресурси, което е около 14% от приходите на бюджета на Руската федерация, ще бъдат намалени доставките, с което се поставя под въпрос бъдещото финансиране на подобни действия. Никой не предполагаше, че ще има нова мобилизация, а тя е доста скъпа – тя е 11% от приходите, само заради това, че някакви хора престават да работят. При тези 300 хил., които бяха мобилизирани, около 11% от месечните приходи (цялата сума за годината) намаляват“.

Никой не предполагаше, че ще има война, каза Красен Станчев. По думите му от икономическа гледна точка това е най-големият риск след Карибската криза.

Руските военни разходи са 12 пъти по-малки от тези на НАТО и 18 пъти по-малки от тези на Китай, подчерта той и попита: „Как тръгвате да правите война?“.

Диверсификацията се случи, посочи експертът. Според него все пак Европа не става зависима от САЩ, защото доставките са разнообразни.

По думите му друг голям проблем е вероятното увеличаване на военните разходи, което от своя страна трябва да намали някои социални разходи. Те вероятно ще стигнат 4% от БВП в края на следващата година в световен мащаб, прогнозира Станчев.

Той посочи, че утре изтича договорът с „Газпром“, като не изключва да има арбитраж. Но „в същото време това не означава, че всички рискове в енергетиката са преодолени“, коментира експертът.

Рисковете са няколко. Един от тях са доставките на ядрено гориво за „Козлодуй“ след 2025 г. Вторият риск е стабилността на самата система.

Следващият проблем – докато с природния газ беше сравнително лесна замяната на руски доставки, аз не смятам, че при петрола е възможно, специално за България, специално за „Лукойл Нефтохим“. Ако бъдат спрени доставките на руски суров петрол, ще е много трудно да се намери захранване на капацитета му – няма откъде да дойдат други доставки“.

Според него нито един от тези проблеми не зависи от законодателството.

Особен надзор досега не се е случвал, подчерта още Красен Станчев. Той не вижда кой може да управлява такава рафинерия като „Лукойл“.

В България инфлацията се замеря с пари на данъкоплатците, посочи Станчев.

За социалните помощи и плащания бяха разработени разчети в средата на 2021 г., но не са били спазени, посочи той. По думите му другото нещо, което правителството предпочете, е да се увеличават разходите на калпак и да се намалят приходите по линия на хлебни изделия, на ДДС.

Всички допълнителни приходи са почти абсолютно равни на увеличената инфлация, смята Красен Станчев и добави, че в същото време най-големият разход са останали помощите в енергетиката.

В сегашния бюджет остават проблемите с приходите, посочи още той.

Според него всичките тези проблеми се дължи на предизборната ситуация.

Ситуацията не е страшна, каза Станчев и посочи, че имаме рекорден икономически растеж, икономиката и домакинствата се държат добре.

Може да стане страшно не от вътрешна гледна точка, а от външна, защото във външно отношение нещата не са ясни.