Родители на ученици изпищяха на умряло! Училищата искат да започнат да ги глобяват

На родителите да се вменят ясни задължения и да се създадат ефективни инструменти като финансови санкции при нарушаване на училищния правилник. За това настоява преобладаващата част от гилдията в системата на образованието. В национално допитване на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ политиките по отношение на отговорностите на родителите са посочени на 4. място сред 12-те най-порочни практики от разписаното в нормативната уредба.

93,6 на сто от участниците в анкетата (учители, директори, родители и други заинтересовани) твърдят, че много майки и бащи не съдействат и не спазват училищния правилник, а обществените институции нехаят за това поведение на някои семейства, поради което искат промяна на регламентите относно отговорността на семействата.

Разбираемо политиката за техните права и задължения кореспондира силно с други важни политики като възпитание, гражданско образование, обща и допълнителна подкрепа, формиране на ценностна система, отчитат от синдиката. В резултат на лошото партниране с родителите и липсата на отговорност от някои семейства разписаните правила буксуват и не са ефективни.

В някои случаи липсва сътрудничество на екипите по механизма за обхват и задържане на децата в училище, семействата отказват да пратят децата в клас, не спазват регламентите за информиране и документално оформяне при заминаване зад граница, както и при завръщане от чужбина. Училищните екипи често се сблъскват с липса на ангажираност от страна на семействата при прояви на агресия от децата им в клас, отказ да участват в план за подкрепа от педаготическия специалист или училищния психолог. Изправени са пред прояви на незачитане на институцията, саботиране на вътрешните й правила, родителски войни.

Като настоява за инструменти за коректив на такова поведение, учителската гилдия иска и да се поощряват партниращите родители – за това се обявявят 42% от запитаните.

Други предложения са: Да се облекчи процедурата по налагане на санкции към ученици, като се минимизира влиянието на родителите; Да се ограничат правата на родителите в ЗПУО и да им се вменят задължения; При механизма за обхват да се насочат ефективни санкции към родителите, включително и в Наказателния кодекс, като се освободят учителите от тази неприсъща им роля да издирват децата и да са отговорни за връщането им в клас.

Друга идея е да се намали тежестта на броя ученици като компонент за формиране на бюджета на образователната институция. В този случай училищните екипи няма да се въздържат от по-строги мерки, за да задържат децата и да не пострада делегираният бюджет, ако задействат законовите механизми.

„Правилното, ефективно, отговорно и безкомпромисно партниране с родителите е в основата на всяка успешна образователна система по всички краища на света. Това, че в България родителите на деца и ученици се третират от политическите партии като бъдещ електорат, това, че криворазбраната толерантност към някои тип родители пречи на работата на общинските и държавни институции да бъдат ефективни в образователните политики, сякаш вече е прието за новата нормалност. Синдикат „Образование“ смята, че партнирането с родителите трябва да се изведе от режима на родителски диктат в много ситуации и да се приведе в гражданско отговорно поведение на толерантни партньори, спазвайки йерархията в образователната система, заявяват оттам.

Спазването на училищния правилник трябва да е неоспорим факт, а всеки родител трябва да подписва договор с образователната институция за спазване на всички изисквания, вменени от ЗУПО и прилежащите наредби, добавят от синдиката.

И в момента има училища, в които се сключват такива споразумения, първото в Пловдив бе СУ „Черноризец Храбър“. Тези „договори“ обаче са само на добра воля и нямат никаква практическа и юридическа тежест при неспазване на дадената дума да се спазват правилата.

Елена Кисьова, директор на СУ „Черноризец Храбър“:

С добро не става! По-тежки санкции и контрол дали се прилагат!

Лостовете за въздействие на недобросъвестни родителите са единствено финансови. И сега ги има разписани в закона, но не се прилагат, коментира директорката на СУ „Черноризец Храбър“ Елена Кисьова. Санкцията първоначално е 50-100 лева, ако дете в задължителна за посещаване на училище възраст не е записано и не ходи на занятия. Глобата се налага от общините, но рядко. Когато това все пак се случи, събираемостта е ниска, а ефектът – никакъв.

„На практика Механизмът за обхват и задържгане в клас не действа. След като 2 месеца детето не идва на училище, ние сме принудени да ходим да се молим по домовете и пак не постигаме ефект или се само временен. Единствено по-сериозни финансови санкции и контрол върху събирането им могат да променят ситуацията“, казва Елена Кисьова.

Много учебни заведения взаимстваха от СУ „Черноризец Храбър“ формата на споразумение на школския екип с родителите за сътрудничество и спазване на правилата в интерес на учениците. „То обаче няма никаква тежест, опира само до морални и етични норми. Когато родителят е безотговорен, учителите стават уязвими на неговите действия“, споделя Елена Кисьова. Затова в началото на тази учеблна година в СУ „Черноризец Храбър“ дори не подписали споразуменията.

Незачитането и агресията на някои семейства са сред причините да не можем да задържим млади колеги в гилдията – не могат да понесат това отношение, а ние не можем да ги защитим, добави директорката. „С добро не става! – обобщи тя личния си опит по отношение на семейства, които не сътрудничат. – Трябват строги санкции!“.

Но е песимист доколко, ако се разпишат, отново ще има контрол и ще постегнат ефект.

Тина Костова, майка на шестокласник:

И в училище има триъгълник на властта, в който най-слаб е учителят

Училището трябва да е институция, но всички знаем, че не е. А за да стане, трябва да има ясни правила и ред. И в този смисъл приветствам всякакви опити и похвати да се създадат.

Парадоксално е, че в образованието също съществува „триъгълник на властта“ – и най-немощни в тази конфигурация са учителите и респективно училището. За разлика от другите две страни – родителите и учениците.

Мястото на родителя е пред училищната врата. Неговата роля е у дома. В последните години родителите обаче припознаха своята власт като първостепенна, а по правило те би трябвало да имат отговорности и задължения.

Ето една случка от школското битие: Тази година в нашето училище въведоха униформи – скъпи и с цвят, който е много подходящ за момичета и неприемлив за момчетата. Какво се случи? Викане, тръшкане, клетви, демонстративно напускане на родителски срещи – това бе родителската реакция. Учениците, логично, огледално копираха този модел. А е толкова лесно – трябваше ясно да бъде казано „Това са правилата на училището и те трябва да се спазват“. При това, става въпрос за доста елементарно нещо като униформено облекло.

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“:

Общественият съвет да отпадне!

Напълно фиктивна политика е структурата Обществен съвет, като 39,5% в националното допитване на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ настояват тя да отпадне от закона. Обществените съвети в училищата обикновено са от родители, макар правилата да позволяват включване на по-широк кръг.

Този орган да се преструктурира и слее с училищното настоятелство предлагат 33,5% от участниците в анкетата, а 26,4% са да му се вменят задължения, освен правата. Част от анкетираните считат, че със своите активности той трябва да осигурява поне една трета от бюджета на образователните институции.

Синдикат „Образование“ смята, че потенциалният капацитет на Обществения съвет е силно преекспониран, като неговата роля у нас на практика е диаметрално противоположна в сравнение с образователните системи в САЩ, Канада, и др.

„Общественият съвет далеч не можа да постигне своите цели, защото му беше възложена една огромна за системата експертиза, която очевидно този комедиен стожер на публичността нямаше“, казват от профсъюза. И дават пример с това членове на органа да участват в избора на бъдещи школски директори, при положение че някои са с основно образование и слабо владеят български.