Мъж потресе населението с разказ за Хелоуин снощи в София: Опростачвайте поколенията!

Възмутен мъж публикува във Фейсбук последиците от снощното празненство по случай Хелоуин, съобщава Sofia24.bg. От кадрите става ясно, че деца са си отмъстили за това, че не са получили лакомство, но разказът на мъжа развълнува много българи. Публикуваме го сега без редакторска намеса:

НОМЕР, ЛАКОМСТВО ИЛИ КАК ДА УВАЖАВАМЕ ВЪЗРАСТНИТЕ

Пътувам към дома на баба ми и дядо ми. Нося бисквити с кафе. Спирам на пешеходните пътеки и пресичат маскирани като паяци, мумии, скелети, вещици и др. под всякакви деца, че и възрастни. Някои са маскирани като тикви (то и без друго целогодишно се лутат всякакви тикви, не знам за какво се и престарават тия дни.) Усилвам радиото за кураж.

Влизам във входа, излизам от асансьора. Навсякъде смърди на кисело. Не включвам лампата на стълбището и влизам в апартамента. Говорим, ядем бисквити, става време да си вървя. Този път решавам да запаля лампите на площадката вън. Всички врати са в кетчуп. Обръщам се към баба ми, а тя смутена ми отвръща, че някакви деца звънели по вратите преди малко. Тръгвам пеша надолу. Впечатляваща гледка! Стълбището е в яйца и други мизерии. Вратите на апартаментите на хора, които вече не са живи са омазани също с кетчуп. Няма кой да ви отвори там, мили деца.

На втория етаж 75-годишната баба Дора (помня я от дете) мие вратата на дома им, както и стълбището до първия етаж. Поглеждам я, тя също ме поглежда, поклащаме глави и си казваме: „Такова е времето!“

Да! Такова е времето! Това е много удобна фраза.

Няма да говоря отново за смисъла на християнските ценности и националната ни идентичност. Аплодисменти!

Възпитавайте децата си да гледат на всичко като едно лакомство и когато не го получат, да скроят номер на другия. Опростачвайте поколенията с каквото ви хрумне. Попкултурата е важна! Организирайте и игри, свързани с Хелоуин, в училищата. Все пак няма никакви истински празници на смисъла, вярата, любовта, надеждата и словото. После критикувайте обществото.

И не забравяйте – много по-важно е да създадеш на една старица работа с парцала, отколкото да и помогнеш с торбите (клише).

Но неосъзнотостта на посредствеността провокира потребност на тикви и кратунки да се обединят около нещо лесно за възприемане. Останалото е много сложно.