Само в 7DniSofia.bg

Киро и компания отлитат! Предсрочните избори са неизбежни – скандалите в коалицията вече са лични

румен радев кирил петков

Предсрочните избори още тази година вече не подлежат на съмнение. Скандалите в коалицията добиват характер на лични войни и блокират работата на всички държавни институции. В същото време кризите от войната в Украйна, инфлацията и цените са в процес на свободно развитие и заплашват да достигнат до нива, застрашаващи националната сигурност.
В такава обстановка е необходимо лидерство, което обаче премиерът не може да предложи. Напротив, Кирил Петков препотвърди едно подозрение – че той е заложник в тази коалиция, а не на неин лидер.

Обещавал е твърде много неизпълними неща на всички и за всичко, а сега, когато лъжите му излизат наяве, той е в ролята на „хитрата сврака”.
Какви обещания и към кого са поети ли?

Най напред към партиите в коалицията. Обещавал им е пълна свобода в министерствата, които управляват, така че те се превърнаха във феодални владения. Кадровият подбор си е чисто партиен и за него дори премиерът няма вето, което прави лидерството му невъзможно. Освен това Петков е обещал да бъде буфер между противоположните партийни интереси и така се роди „гениалната” идея да няма общо коалиционно споразумение, а три различни, подписани от Продължаваме промяната и всяка друга партия поотделно. В такава ситуация единствено възможната обща правителствена политика е политиката на отлагането, на замитането под килима на всеки проблем, за който партиите нямат общо становище. А това означава само едно – неспособност да се управлява нито една криза. И сега виждаме резултатите от този метод на управление, непознат в нашата демократична практика – обедняване, скандали, разпад на всички институции в държавата.

Поемането на обещания без мярка, Петков е приложил и към олигархичните интереси, които прозират зад това управление. Това обяснява например намесата на Прокопиев и неговия кръг в кадрови решения, намесата на Васил Божков чрез министъра на вътрешните работи, намесата на групировката ТИМ и на знакови лица от СИК, които си имат и министри. Ако разгледате подробно Плана за възстановяване и развитие, ще откриете и обещания, давани на международни корпорации. Заради липсата на политическо лидерство обаче, тези корпоративни интереси не успяват да се съчетаят така, че всеки да получи онова, което е очаквал. Сега и Божков, и Прокопиев са недоволни, че Гешев – техния основен враг, все още е в прокуратурата, а спец съда, който им е запорирал доста пари, още не е закрит.

Пълно фиаско претърпяха и обещанията по геополитическата ос Петков е поел ангажимент за снемане на ветото срещу Северна Македония без да прецени, че в правителството по тази тема се вижда ясно разделение между Продължаваме промяната и ДБ от една страна, и Има такъв народ и БСП от друга. По същата ос на разделение върви и друго обещание на Петков – за доставяне на оръжие в Украйна. Съюзниците от САЩ вече разбраха, че са заложили на куц кон и премиера беше включен в списъка с четирима европейски лидери, зависими и управлявани от Путин.

Неизпълним беше и ангажиментът към Румен Радев, за окончателно довършване на неговия враг Борисов. Неуспешния опит на Петков да арестува Борисов провали изцяло идеята той да бъде вкаран в затвора когато и да е.
Въпреки това Петков можеше да задържи единството в коалицията за по-дълго време. За съжаление той се оказа не само човек без опит, но и без качества. Петков е повърхностна, лекомислена личност, възпитана в духа на бизнес старт-ъпа. Това най-общо се нарича корпоративна култура в управлението. Приемаш, че държавата е фирма и я управляваш с бизнес похвати – приемаш коалиционните партньори като конкуренти и правиш каквото си знаеш, за да ги прецакаш. Премиерът не осъзнава дълбочината на конфликтите в коалицията, защото те са политически, а не икономически; той се опитва да ги решава с агресивни бизнес похвати или с ПР хватки, които не водят до нищо друго, освен до блокаж в коалицията или до отлагане на съответния проблем.

Това поведение е крайно деструктивно по отношение на държавните институции, на върховенството на законите, а и на самото обществено единство. Рано или късно корпоративното управление завършва с тежки икономически проблеми и дълбоки политически кризи, както се случи например в САЩ след корпоративното управление на Тръмп.

Това са средно срочните причини за краха на това правителство, който се очертава до месец – два. Най-дълбоката причина обаче е заложена една година назад. През април 2021 година властта попадна в ръцете на Румен Радев, Кирил Петков, Корнелия Нинова, Слави Трифонов, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Асен Василев, Стефан Янев, Васил Божков, Иво Прокопиев. Неформалният лидер на този нов властови елит беше Румен Радев. Първо с две служебни правителства, а после и с едно редовно, този кръг овладя изпълнителната и законодателната власт в страната и вече една година управлява без да има алтернатива срещу себе си. По времето на служебните правителства, когато формалният и неформалният лидер на коалицията беше Радев, тези хора управляваха в съгласие, защото ги спояваше омразата към Борисов. По време на редовното правителство обаче нещата се промениха – Румен Радев отказа да стане премиер, това раздели формалното и неформалното лидерство и раздорите между съдружниците взеха връх. Така че днес виждаме не само краха на поредното правителство, но и краха на онзи приятелски кръг, който дойде на власт преди точно една година.
Защо очаквам правителството да хвърли оставка тъкмо през май или най-късно през юни?

Защото има съвсем конкретна причина за това и тя е свързана с общия натиск от Брюксел България да вдигне ветото срещу Северна Македония до юни тази година. Ясно е, че такова решение ще е самоубийствено за партиите в коалицията,

ясно е обаче също, че то не може да бъде оспорено или заметено под килима. Натискът отвън се усилва и става неудържим. Ето защо правителството ще има и злободневен повод за своя разпад, при това партиите може да го направят с ентусиазъм, като прехвърлят отговорността за тази непопулярна мярка на Румен Радев и негово служебно правителство.

Оттук нататък можем само да гадаем как технически ще се случи всичко. Може някоя от малките партии, която е заплашена да не влезе в следващия парламент, да го напусне първа. Най-вероятен кандидат е Има такъв народ. Партията на Слави се е сринала в социологическите проучвания и ако нейното безлично пребиваване в правителството продължи както досега, е вероятно в следващия парламент да я няма. Освен това има и личен конфликт на Славчо с Кирчо, което е силен катализатор, тъй като тези нови партии не правят разлика между личен и политически интерес.
Другият вариант е да го направи БСП, защото пак според социологията, тя в момента качва гласове и е възможно Нинова да бъде разпозната като единствения надежден противник на Борисов. БСП вече вкара промени в Изборния кодекс, което се прави винаги месец-два преди срутването на едно редовно правителство.
Трети вариант е самият Петков да е осъзнал, че решението за Северна Македония ще го довърши и него, и несъществуващата му още партия, затова сам да подаде оставка. За такова развитие говори и спешното учредяване на „Продължаваме промяната“, което се готвят да оповестят още в средата на април.
Каквато и да си говорим обаче, предсрочните избори, макар и силно нежелани, вече са неизбежни. Главният проблем при тях е, че избирателите не разпознават ГЕРБ като алтернатива в управлението. Партията на Борисов запазва твърдото си ядро, вече е първа в проучванията, но не качва периферия, а това прави резултата от такива избори непредсказуем. Освен това разделението между хората е голямо, напрежението също, и предсрочните избори може лесно да се превърнат в нов епизод на необявената гражданска война, която се води в България от 2020 година насам.

Анализ на Димитър Попов за „Фактор”



За нас

7DniSofia.bg e част от 7 Dni Media Group, която е най-бързо налагащата се на пазара.
В нашето портфолио са още сайтовете 7DniSport.bg, 7DniBulgaria.bg

КОНТАКТИ




Бюлетин


    Категории